Юрген Хабермас: Разлика между версии
м Bot: Migrating 54 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q76357 (translate me) |
|||
Ред 28: | Ред 28: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{de икона}} [http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/HabermasJuergen/ Биография на Хабермас] |
* {{de икона}} [http://www.dhm.de/lemo/html/biografien/HabermasJuergen/ Биография на Хабермас] |
||
* [http://sokrat.bg/index.php?route=product/author/info&author_id=71000 Юрген Хабермас - биография] |
|||
{{Германия-мъниче}} |
{{Германия-мъниче}} |
||
Версия от 12:12, 13 май 2013
Юрген Хабермас Jürgen Habermas | |
немски философ и социолог | |
Роден | |
---|---|
Религия | атеизъм |
Учил в | Марбургски университет Гьотингенски университет Бонски университет Цюрихски университет |
Работил в | Гьоте университет Франкфурт на Майн Северозападен университет Марбургски университет Хайделбергски университет |
Награди | Награда „Еразъм“ (2013)[1] Теодор Адорно (1980) Награда за мир на германската книжна търговия (2001)[2] Зигмунд Фройд (награда) (1976)[3] Хайнрих Хайне (2012)[4] |
Подпис | |
Уебсайт | |
Юрген Хабермас в Общомедия |
Юрген Хабермас (немски: Jürgen Habermas) е философ и социолог в традицията на критическата теория. Роден е на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон. През 1961 г. се хабилитира в Марбург и непосредствено след това с помощта на Гадамер получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в университета „Йохан Волфганг Гьоте” във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института „Макс Планк”. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение „Теория на комуникативното действие”, в което разгръща понятието за „независимия дискурс”. През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн, където остава до пенсионирането си през 1994 г.
Работите му се занимават с основите на обществената теория и епистемологията, анализът на развитото капиталистическо индустриално общество и демокрацията и принципите на правото в критичен социално-еволюционен контекст, както и със съвременната (особено германска) политика.
Литература
- Хабермас, Юрген. Структурни изменения на публичността : Изследвания върху една категория на буржоазното общество. Прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Център за изследване на демокрацията : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1995. ISBN 954-07-0772-2
- Хабермас, Юрген. Философия на езика и социална теория : Избрани студии. Състав., [предг.] Красимир Стоянов ; Прев. от нем. Стилиян Йотов. София : ЛИК, 1999. ISBN 954-607-285-0.
- Хабермас, Юрген. Философският дискурс на модерността : Дванадесет лекции. Прев. [от нем.] Ренета Килева-Стаменова. Плевен : ЕА, 1999. ISBN 954-450-111-8
- Хабермас, Юрген. Морал, право и демокрация. Състав., прев. [от нем.] Стилиян Йотов. София : Дом на науките за човека и обществото, 1999. ISBN 954-9567-05-2
- Хабермас, Юрген. Бъдещето на човешката природа. Прев. [от нем.] Стилиан Йотов. [Ст. Загора] : Идея, 2004. ISBN 954-8638-28-2
- Хабермас, Юрген. Постнационалната констелация : Полит. есета. Прев. Владимир Теохаров. [София] : КК, 2004. ISBN 954-587-098-2
- Борадори, Джована. Философия по време на терор : Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида. Прев. Константин Янакиев. София : КХ, 2004. ISBN 954-587-105-9
- Хабермас, Юрген, Ратцингер, Йозеф. Диалектика на секуларизацията: За разума и религията. Прев. от нем. Георги Каприев. София : Изток-Запад, 2006. ISBN 954-321-196-5
- Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. Опит. Прев. Стилиян Йотов. София: Критика и хуманитаристика, 2011. ISBN 978-954-587-161-0
- Около Хабермас - нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта. Състав., [предг.] Ивайло Знеполски. София: Дом на науките за човека и обществото, 2000. ISBN 954-9567-07-9
Външни препратки
- ↑ www.erasmusprijs.org
- ↑ Jürgen Habermas
- ↑ www.deutscheakademie.de // Посетен на 14 декември 2021 г.
- ↑ Heine-Preis 2012 an Jürgen Habermas // 16 септември 2012 г.