Абатство Воклер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абатство Воклер
Abbaye de Vauclair
руините на абатството
руините на абатството
France relief location map.jpg
49.4525° с. ш. 3.7461° и. д.
Местоположение в Франция
Вид католическо абатство
Местоположение Flag of France.svg Буконвил Воклер, Франция
Изграждане 1134 г.
Абатство Воклер в Общомедия

Абатство Воклер (на френски: Abbaye de Vauclair) е историческо цистерцианско абатство в Буконвил Воклер, департамент Ен (Пикардия), регион Пикардия, Северна Франция.

История[редактиране | редактиране на кода]

Абатството е основано през 1134 г. от свети Бернар от Клерво. Наречено е Vauclair (от Vallis clara), което представлява обръщане на името на манастира майка (Clara Vallis). С помощта на дарения от заможни семейства, абатството се разраства бързо чрез придобиване на големи участъци земя и ферми.

По време на Стогодишната война (1337-1453) и през 16 век претърпява множество опустошения, но успява да оцелее до Френската революция от 1789 г., когато е конфискувано от френското революционно правителство, а имотите му са разграбени и продадени.

По време на Първата световна война, през 1917 г. в района се водят ожесточени артилерийски сражения, и манастирските сгради са почти напълно разрушени.

Абатството не е възстановено, и до наши дни от него са останали само живописни руини.

Абатска бира Абеи дьо Воклер[редактиране | редактиране на кода]

Абатската бира „Абеи дьо Воклер“ се произвежда от френската пивоварна "Les Brasseurs De Gayant" в следните разновидности : "Abbaye de Vauclair Blondе" - блонд ейл с алкохолно съдържание 6,5 % об.; "Abbaye de Vauclair Brune" - тъмен дубъл ейл с алкохолно съдържание 6,4 % об.; "Abbaye de Vauclair Triple" - светъл ейл с алкохолно съдържание 8,5 % об.; "Abbaye de Vauclair Blanche" - уит бира с алкохолно съдържание 4,5 % об.; "Abbaye de Vauclair Ambrée" - тъмнокехлибарен ейл с алкохолно съдържание 6,1 % об.; и "Abbaye de Vauclair Rubis" - червен ейл с алкохолно съдържание 5 % об.;

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Benoît Chauvin: Vauclair – 25 ans de fouilles. In: Dossiers d'Archéologie. Nr. 234, 1998, ISSN 1141-7137, S. 138–139.
  • Bernard Peugniez: Routier cistercien. Abbayes et sites. France, Belgique, Luxembourg, Suisse. Nouvelle édition augmentée. Éditions Gaud, Moisenay 2001, ISBN 2-84080-044-6, S. 371–372.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]