Абдикация на Маргрете II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кралица Маргрете II на балкона на двореца Амалиенборг, 2023 г

Кралица Маргрете II обявява абдикацията си като кралица на Дания по време на новогодишното си обръщение на 31 декември 2023 г., след като е управлявала почти 52 години. Наследена е от големия си син принц Фредерик като крал на 14 януари 2024 г.[1][2]

След смъртта на Елизабет II през 2022 г. Маргрете II е най-дълго управлявалият монарх в Европа и единствената царуваща кралица в света.[3]

Заден план[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Маргрете II никога не е възнамерявала да абдикира от трона.[4] В интервю през 2012 г., по повод своя рубинен юбилей тя каза: „В моите очи това е част от позицията, която имаш, когато наследиш монархия: това е задължение, което си поел върху себе си и което изпълняваш, докато си жив, както баща ми и дядо ми преди него“.[5] Кралицата отхвърля възможността за абдикация в интервю през 2016 г. и каза: „В тази страна не сме приели този начин на предаване. Винаги е било: оставаш, докато си жив. Така са правили баща ми и моите предшественици. И начинът, по който аз го виждам."[6] В друго интервю през 2016 г. тя каза, че синът й ще стане крал, „когато аз вече не съм тук".[7]

Съобщение[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Маргрете II прави изненадващото съобщение за абдикацията си на живо по телевизията, в новогодишното си обръщение на 31 декември 2023 г. Тя каза, че времето си е взело „данъка“, броят на „неразположенията“ й се е увеличил и че не може да поеме толкова много задължения, колкото е успявала в миналото. Кралицата споменава голямата си хирургическа операция на гърба през февруари 2023 г. и казва, че операцията я е накарала да преоцени позицията си и да помисли „дали сега би било подходящо време да прехвърли отговорността на следващото поколение“.[8]

Тя благодари на обществеността за „огромната топлина и подкрепа“; на сменящите се правителства за тяхното „възнаграждаващо сътрудничество“; и на Парламента за това, че „винаги са ми гласували доверие“. Тя изразява надеждата си, че новите крал и кралица ще бъдат посрещнати със „същото доверие и преданост, които се паднаха на мен“.[8]

Абдикация[редактиране | редактиране на кода]

Престолонаследникът принц Фредерик ще се възкачи на трона като крал Фредерик X

Абдикацията на Маргрете II като кралица на Дания ще се състои на 14 януари 2024 г., когато се навършват 52 години от възкачването на ѝ на трона. След нейната абдикация престолонаследникът Фредерик ще се възкачи на датския трон като крал Фредерик X. След заседание на Държавния съвет министър-председателят ще провъзгласи новия крал в замъка Кристиансборг.[9]

След абдикацията кралица Маргрете II ще продължи да носи титлата „Нейно Величество“.[9]

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Новината за абдикацията на кралица Маргрете е описана като „изненада“ и „шок“, тъй като много датчани са очаквали тя да остане кралица до смъртта си.[10][11][3]

Премиерът Мете Фредериксен благодари на кралицата за „нейната отдаденост през целия живот и неуморните усилия за кралството“ и я описва като „въплъщение на Дания“.[11][12]

Вицепремиерът Троелс Лунд Поулсен отбелязва, че решението на кралицата да абдикира показва както нейната „мъдрост“, така и „силата и издръжливостта на монархията за Дания“ и казва, че новият крал „ще може безопасно да води датската монархия в нова ера, където традицията и обновлението ще могат да следват едно друго“.[13]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Abdication of Margrethe II в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​