Агиулф
| Агиулф | |
| крал на свебите в Галисия | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 457 г.
|
| Етнос | Варни |
| Управление | |
| Период | 456 – 457 |
| Предшественик | Рехиар |
| Наследник | Малдрас |
Агиулф (Agiulf, Achiuulf, Agriwulf, Aioulfus, Aiulfus, Agilulf, Aiulf; † 457) е назначен от вестготите за крал на Свебите в Галисия от 456 до 457 г. и вожд на бунт против вестготите.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е от племето варни и васален крал на вестготския крал Теодерих II (упр. 453 – 466).
След като Теодерих II през 456 г. побеждава нахлулите в римската провинция Тараконска Испания свеби на Рехиар, той поставя варниянеца Агиулф като под-крал (или щатхалтер) на свебите. Теодерих II отива в Бетика, научава в Емерита за въстанието на Агиулф и се връща в кралството си. През април 457 г. той отива от Емерита обратно в Галия и побеждава с част от своята готска войска въстаника Агиулф. През юни 457 г. последва екзекуцията на Агиулф в Портус Кале.
Според някои учени Агиулф (Agiulf, Agil-wulf) е прародител на Агилолфингите.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Хидаций: Continuatio Chronicorum Hieronymianorum. Richard W. Burgess: The Chronicle of Hydatius and the Consularia Constantinopolitana. Clarendon Press, Oxford 1993, ISBN 0-19-814787-2.
- Йорданес: De origine actibusque Getarum. Francesco Giunta, Antonino Grillone: Iordanis de origine actibusque Getarum. Istituto Storico Italiano per il Medio Evo, Rom 1991 (Fonti per la Storia d’Italia, 117).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Matthias Springer: Warnen. Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 2. Auflage. Band 33, Walter de Gruyter, Berlin/New York 2006, ISBN 978-3-11-018388-7, S. 274 – 281.
- Otto Seeck: Aiulfus. Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band I,1, Stuttgart 1893, Sp. 1129 f.