Адалберт II фон Ахалм-Хетинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на графовете на Ахалм
Замък Ахалм
Останки от замък Ахалм
Замък и град Хетинген (1717)

Адалберт II фон Ахалм и Хетинген (на немски: Adalbert II von Achalm und Hettingen; † 12 септември пр. 1172) от благородническия род фон Гамертинген е граф на Гамертинген и 1161 г. граф на Ахалм (при Ройтлинген) и Хетинген в днешен Баден-Вюртемберг.

Той е син на граф Адалберт I фон Гамертинген († пр. 13 октомври 1150 като монах), 1113 граф на Гамертинген, 1134 – 1142 граф на Ахалм-Хетинген, 1138 – 1139 монах в Цвифалтен, и съпругата му Аделхайд († 9 януари). Внук е на граф Улрих I фон Гамертинген († 1110) и Аделхайд фон Дилинген († 1141), дъщеря на граф Хартман I фон Дилинген († 1120/1121) и наследничката Аделхайд фон Винтертур-Кибург († 1118/1125).[1] Брат е на Аделхайд фон Хетинген, монахиня в Цвифалтен.

Първата резиденция на фамилията е построеният от 1050 до 1100 г. замък Балденщайн при Гамертинген. Ок. 1150 г. замъкът Гамертинген изгаря и не се построява отново. Ок. 1120 г. се започва строежа на втори замък над селото Хетинген (Хатинген) и те веднага се наричат също „Графове фон Гамертинген-Хетинген“. През 1134 г. фамилията получава собствеността и титлата на по-ранните „графове фон Ахалм“. През 1138 г. фамилията е собственик също на Нойфрас (Нуфирон). Ок. 1150 г. замъкът Гамертинген изгаря и не се построява отново. До изчезването на фамилията през началото на 13 век те имат титлата „Графове фон Ахалм-Хетинген“.

Наследник на Адалберт II фон Ахалм-Хетинген е граф Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен, женен пр. 1167 г. за дъщеря му Аделхайд. Фамилията е наследена през началото на 13 век от графовете на Феринген и от господарите фон Ноьфен. През 1806 г. територията отива към княжество Хоенцолерн-Зигмаринген. Гробницата на фамилията е намерена през 1983 г. в църквата Св. Михаелис в Гамертинген.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Адалберт II фон Ахалм и Хетинген се жени за Аделхайд/Мехтилд вер. фон Хетинген.[2] Те имат децата:[3][4]

  • два сина, умират рано
  • Аделхайд фон Гамертинген († 10 март сл. 1208), гарфиня на Ахалм-Хетинген, омъжена пр. 1167 г. за Бертхолд I фон Вайсенхорн-Нойфен (* пр. 1198/ок. 1155; † 19/21 февруари или сл. 19 март 1221), граф на Вайсенхорн, Нойфен, Ахалм и Хетинген.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Liutpold Wallach, Erich König und Karl Otto Müller: Schwäbische Chroniken der Stauferzeit. Bertholdi Zwifaltensis Chronicon. Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Band 2. Sigmaringen 1978.
  • Barbara Scholkmann: Burg Baldenstein, das „Alte Schloß“ bei Gammertingen. Jan Thorbecke Verlag, Sigmaringen 1982, ISBN 3-7995-4038-5.
  • Detlef Schwennicke: Europäische Stammtafeln. Stammtafeln zur Geschichte der Europäischen Staaten. Neue Folge Band XII, Schwaben. Verlag von J. A. Stargardt, Marburg 1984, Tafel 77C.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 65., Vol. XII, Tafel 77C.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Adalbert II von Gammertingen, fmg.ac
  2. Adalbert II. Graf von Achalm-Hettingen, Genealogie-Mittelalter
  3. Adalbert II. Graf v.Achalm u. Hettingen, ww-person.com
  4. Adalbert II von Gammertingen, Graf von Achalm & Hettingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p2867.htm#i86140

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]