Адалберт I (Тек)
Адалберт I | |
херцог на Тек | |
Адалберт I фон Тек (ок. 1557) | |
Роден |
1135 г.
|
---|---|
Починал | 1195 г.
|
Семейство | |
Род | Церинги |
Баща | Конрад I (Церинген) |
Братя/сестри | Клеменция от Церинген Рудолф фон Церинген Бертхолд IV |
Деца | Адалберт II |
Адалберт I в Общомедия |
Адалберт I фон Тек (на немски: Adalbert I von Teck; * ок. 1135, † ок. 1195) от род Церинги, е през 1187 г. основател на линията Херцози на Тек, която съществува до 1439 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е вторият син на херцог Конрад фон Церинген († 1152) и съпругата му Клеменция от Люксембург-Намюр († 1158) от Дом Намюр, дъщеря на Готфрид I, граф на Намюр и на Ермезинда I Люксембургска, дъщеря на граф Конрад I Люксембургски. Той е брат на Бертхолд IV, херцог на Церинген, на Рудолф (архиепископ на Майнц 1160 г.), на херцог Хуго фон Уленбург и на Клеменция (от 1147 г. съпруга на Хайнрих Лъв и след това на Св. Хумберт III Савойски).
Адалберт получава името си от чичо му по майчина линия. Адалберт наследява владенията на Церингите около замък Тек между Кирххайм и Овен. След смъртта на брат му Бертолд IV († 1186) той се нарича херцог фон Тек (Dux de Tecke). След смъртта на брат му Хуго, херцог на Уленбург, той получава неговите собствености в Ортенау и в Брайзгау.
-
Замък Тек
-
Орловпечат на херцог Адалберт фон Тек (ок. 1190)
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Адалберт I е женен за Аделхайд и има децата:
- Адалберт II фон Тек († 1215/1219), херцог на Тек (1195 – 1215/19)
- (?) Агата († сл. 1192), ∞ 1188 г. граф Диполд фон Лехсгемюнд († 1192)
- (?) Мехтхилд
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Rolf Götz: Die Herzöge von Teck. Kirchheim unter Teck 2009, ISBN 978-3-925589-49-2
- Rolf Götz: Wege und Irrwege frühzeitlicher Historiographie. Ostfildern, Jan Thorbecke Verlag, 2007, ISBN 978-3-7995-5508-1
- Tobias Weller: Die Heiratspolitik des deutschen Hochadels im 12. Jahrhundert. Köln, Böhlau Verlag, 2004, ISBN 3-412-11104-X
- Irene Gründer: Studien zur Geschichte der Herrschaft Teck. Stuttgart, Müller & Gräff, 1963
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ WUB Band II., Nr. 481, S. 294 – 295 Digitalisat и Regesta Imperii Abt. 4, Bd. 3,1, S. 96, Nr. 232 Digitalisat[неработеща препратка]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|