Адам фон Шварценберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адам фон Шварценберг
граф на Шварценберг
1583-1641 Schwarzenberg, Adam.jpg
Граф Адам фон Шварценберг
Лични данни
Други титли херенмайстер на Йоанитския орден в Бранденбург
Роден
Починал
Шпандау, Берлин
Семейство
Баща Адолф фон Шварценберг
Майка Маргарета фрайин Волф фон Метерних
Брак Маргарета фон Палант
Потомци Франц Хартард, Йохан Адолф
Герб 97 WP Gimborn Schloss Wappen Schwarzenberg, Adam.JPG
Адам фон Шварценберг в Общомедия

Адам фон Шварценберг (на немски: Adam von Schwarzenberg; * 26 август 1583 в дворец Гимборн при Гумерсбах, Графство Марк;; † 14 март 1641 в Шпандау, Берлин) е граф на Шварценберг (1600 – 1641), влиятелен съветник на курфюрст Георг Вилхелм фон Бранденбург и от 1625 до 1641 г. херенмайстер на Йоанитския орден в Бранденбург.

Той е единственият син на граф Адолф фон Шварценберг (1551 – 1600) и съпругата му Маргарета фрайин Волф фон Метерних. Адам се жени 1613 г. за Маргарета фон Палант († 1615). Тя умира след две години при раждането на втория си син Йохан. Адам не се жени повече и става йоанитанец. Те имат две деца:

  • Франц Хартард, умира преди баща си на 21 години
  • Йохан Адолф (1615 – 1683), княз

През 1600 г. Адам наследява баща си на 16 години. Първо Адам е на императорска служба, по-късно е съветник на последния херцог на Юлих. През 1610 г. се запознава с курфюрст Георг Вилхелм фон Бранденбург и през 1619 г. става негов съветник в Бранденбург. Договорът за разделянето с Пфалц-Нойбург през 1624 г. е напълно негово дело. Той става йоанитанец и през 1625 г. е избран за хермайстер на ордена в Маркграфство Бранденбург, Саксония, Померания и Вендланд. Адам забогатява и дава кредити на курфюрста.[1] През 1634 г. граф Адам е отново в Берлин и курфюрстът го номинира за щатхалтер на Бранденбург. Той съветва да се съюзят с Австрия. След смъртта на курфюрст Георг Вилхелм неговият наследник Фридрих Вилхелм му взема правата и го арестува през 1641 г. Граф Адам е закаран в затвора в Шпандау (Берлин), където умира след четири дена на 57 години.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Adolf Wilhelm Ernst von Winterfeld: Geschichte des Ritterlichen Ordens St. Johannis von Spital zu Jerusalem. Berlin 1859, S. 732 – 735.
  • Constantin von Wurzbach: Schwarzenberg, Adam Graf. IN Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ), 33. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1877, S. 10 – 12
  • Otto Meinardus: Schwarzenberg, Graf Adam zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 33, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 779 – 794.
  • Josef Kramer: Die diplomatische Tätigkeit des Kurfurstlich Brandenburgischen Geheimen Rates Samuel v. Winterfeldt in den Jahren 1624 – 1627 und der gegen diesen geführte Staatsprozess. Georgi, Bonn 1915 (zugl. Dissertation, Universität Bonn 1915)
  • Ludwig Hüttl: Der große Kurfürst, Heyne Biographien, Süddeutscher Verlag GmbH, 1981, ISBN 3-453-55119-2.
  • Uta Lehnert: Der Kaiser und die Siegesallee. Réclame Royale, Dietrich Reimer Verlag, Berlin 1998, ISBN 3-496-01189-0.
  • Ulrich Kober: Der Favorit als „Factotum“: Graf Adam von Schwarzenberg als Oberkämmerer und Direktor des Geheimen Rates unter Kurfürst Georg Wilhelm von Brandenburg, in: Michael Kaiser/Andreas Pecar: Der zweite Mann im Staat: oberste Amtsträger und Favoriten im Umkreis der Reichsfürsten in der Frühen Neuzeit (Zeitschrift für historische Forschung, Beiheft 32), Berlin 2003, S. 231 – 252, ISBN 3-428-11116-8
  • Ulrich Kober: Eine Karriere im Krieg, Graf Adam von Schwarzenberg und die kurbrandenburgische Politik von 1619 bis 1641. Duncker & Humblot GmbH, 2004, ISBN 3-428-11177-X
  • Franz Josef Burghardt Die Anfänge der schwarzenbergischen Herrschaft Gimborn-Neustadt 1610 – 1624, in: Beiträge zur Oberbergischen Geschichte, Bd. 9 (2007), S. 33 – 44.
  • Johannes Kunisch: Schwarzenberg, Adam Graf zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 24, Duncker & Humblot, Berlin 2010, ISBN 978-3-428-11205-0, S. 21 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ludwig Hüttl: Der große Kurfürst, Heyne Biographien, Süddeutscher Verlag GmbH, 1981, ISBN 3-453-55119-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]