Графство Гимборн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Графство Гимборн
      
Герб
Герб
Карта от 1692 г.
Карта от 1692 г.

Графството Гимборн или Господството Гимборн (на немски: Grafschaft Gimborn, Herrschaft Gimborn) е територия на Свещената Римска империя в Северен Рейн-Вестфалия, Германия. От 1631 г. е имперско графство с резиденция дворец Гимборн.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дворец Гимборн

През 1273 г. дворец Гимборн, принадлежащ на графовете на Берг, е заложен на графовете на Марк.

През 1550 г. дворецът Гимборн отива чрез женитба на род Шварценберг от Майнфранкония. Адам фон Шварценберг (1583 – 1641) е първият бранденбургски министър и издига Гимборн на подгосподство на Бранденбург и на Пфалц. Той получава и Нойщат. От 1682 г. Дом Шварценберг получава място и глас в имперското събрание. През 1782 г. Шварценбергите продават тази територия на хановерския генерал Йохан Лудвиг фон Валмоден-Гимборн (1736 – 1811), извънбрачният син на британския крал Джордж II (1683 – 1760), и той става през 1783 г. имперски граф.

През 1806 г. господството Гимборн-Нойщат е в Великото херцогство Берг. През юни 1815 г. е част от Провинция Велико херцогство Долен Рейн на Прусия и образува от 1816 до 1819 г. окръг Гимборн.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Fabricius, Erläuterungen zum geschichtlichen Atlas der Rheinprovinz, Die Karte von 1789, 2, Bonn 1898, S. 353 ff

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]