Административно деление на Мордовия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Административно деление на Мордовия
Райони: 1. Ардатовски, 2. Атюриевски, 3. Атяшевски, 4. Болшеберезниковски, 5. Болшеигнатовски, 6. Дубьонски, 7. Елниковски, 8. Зубово-Полянски, 9. Инсарски, 10. Ичалковски, 11. Кадошкински, 12. Ковилкински, 13. Кочкуровски, 14. Краснослободски, 15. Лямбирски, 16. Рузаевски, 17. Ромодановски, 18. Старошайговски, 19. Темниковски, 20. Тенгушевски, 21. Торбеевски, 22. Чамзински

.

Административно-территориално устройство[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Конституцията на република Мордовия и Закона „За реда на административно-териториалното устройство на република Мордовия“, субектът на Руската федерация включва следните административно-териториални единици:[1][2]

Административен център на Мордовия е град Саранск.

Общинско устройство[редактиране | редактиране на кода]

В рамките на общинското устройство на републиката, в границите на административно-териториалните единици на республика Мордовия са образувани следните общински образувания:

  • 1 градски окръг
  • 22 общински района.

Градски окръг и райони[редактиране | редактиране на кода]

Градски окръгг

Градски окръг

Население, хил. жители

Площ, хил. km²

1 Саранск 331,7 0,865
Общински райони

Общински
райони

Административен
център
Население Площ
1 Ардатовски Ардатов 28350 1192,5
2 Атюриевски Атюриево 9933 826,1
3 Атяшевски Атяшево 19476 1095,8
4 Болшеберезниковски Болшие Березники 13572 957,7
5 Болшеигнатовски Болшое Игнатово 8439 834,2
6 Дубьонский Дубьонки 13684 896,9
7 Ельниковски Елники 11917 1056
8 Зубово-Полянски Зубова Поляна 60532 2710
9 Инсарски Инсар 13707 968,6
10 Ичалковски Кемля 20793 1265
11 Кадошкински Кадошкино 7706 618,6
12 Ковилкински Ковилкино 48000 2015,7
13 Кочкуровски Кочкурово 10640 816,46
14 Краснослободски Краснослободск 26521 1379,4
15 Лямбирски Лямбир 32883 852
16 Рузаевски Рузаевка 66537 1089,5
17 Ромодановски Ромоданово 20347 820,8
18 Старошайговски Старое Шайгово 13604 1419,4
19 Темниковски Темников 17397 1936,8
20 Тенгушевски Тенгушево 12494 845,94
21 Торбеевски Торбеево 21184 1128,92
22 Чамзински Чамзинка 31724 1009,5

История[редактиране | редактиране на кода]

В качеството си на отделна административна единица Мордовия е оформена през 1928 г. като Мордовски окръг на Средноволжката област. Първоначално окръгът се дели на 23 района: Ардатовски, Атяшевски, Ачадовски, Беднодемяновски, Дубенски, Елниковски, Зубово-Полянски, Инсарски, Ковилкински, Козловски, Кочкуровски, Краснослободски, Наровчатски, Ромодановски, Рузаевски, Рибкински, Сарански, Старошайговски, Тализински, Темниковски, Тенгушевски, Торбеевски и Чамзински.

През 1930 г. Мордовският окръг е преобразуван в Мордовска автономна област. При това, Беднодемяновският и Наровчатският райони са предадени на Пензенския окръг, а от Арзамаския окръг в състава на Мордовската автономна област е предаден Ичалковския район. През същата година Тализинският район е преименуван на Игнатовски. През 1933 г. на територията на компактно татарско население е образуван Лямбирския татарски национален район.

На 20 декември 1934 г. Мордовската автономна област е преобразувана в Мордовска АССР. През 1935 г. са закрити Ачадовския и Козловския район, и са образувани Болше-Березниковския и Кадошкинския район. През 1937 г. са образувани 7 нови района: Атюриевски, Вертелимски, Козловски, Ладски, Пурдошански, Старосиндровски и Ширингушки район. След година Вертелимският район е преименуван в Мелцански. По същото време Лямбирският район губи статуса си на национален. През 1944. се появяват още 2 нови района – Болдовски и Майдански. През 1949 г. Майданският район е преименуван в Кочелаевски.

През 1959 г. започва окрупняването на районите: закрити Болдовски, Козловския, Кочелаевския, Ладския, Саранския, Старосиндровския и Ширингушкия райони. През 1963 г. са закрити още 15 района: Атюриевски, Болшеберезниковски, Болшеигнатовски, Дубенски, Елниковски, Зубово-Полянски, Инсарски, Ичалковски, Ковилкински, Краснослободски, Лямбирски, Мелцански, Пурдошански, Рибкински и Тенгушевски. Още на следващата година обаче започва обратния процес на раздробяване на районите. През 1964 г. са възстановени Инсарския и Ичалковския райони, а през 1965 г. са възстановени още 8: Атюриевски, Болшеберезниковски, Болшеигнатовски, Дубенски, Елниковски, Зубово-Полянски, Кочкуровски и Тенгушевски. През 1966 г. е възстановен и Лямбирския район. На 13 декември 1990 г. е провъзгласена Мордовска ССР.

През 1991 г. е образуван Кадошкинския район и административно-териториалното деление на Мордовия приема съвременния си вид.

На 25 януари 1994 г. Мордовска ССР (последна от руските автономни области) е преобразувана в република Мордовия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Гос. собр. Респ. Мордовия. „Республика Мордовия. Административно-территориальное деление на 1 октомври 1997 г.“, 1998 г. Тип. „Крас. Окт.“, Саранск, ISBN 5-7493-0132-X
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Мордовии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​