Адолф фон Зайн
| Адолф фон Зайн | |
| граф на Зайн | |
| Роден |
1538 г.
|
|---|---|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Йохан IX (Сайн) |
| Братя/сестри | Херман фон Сайн |
| Съпруга | Мария фон Мансфелд-Айзлебен |
Адолф фон Зайн (на немски: Adolf von Sayn; * 1538; † 30 юни 1568) от род Зайн-Спонхайм е граф на Зайн.[1]
Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-големият син на граф Йохан VI фон Зайн († 20 март 1560) и първата му съпруга Елизабет фон Холщайн-Шауенбург († 15 януари 1545), дъщеря на граф Йобст I фон Шауенбург (1483 – 1531) и графиня Катарина Мария фон Насау-Диленбург (1483 – 1547).[2] Баща му се жени втори път 1549 г. за Анна фон Хоенлое-Валденбург (1520 – 1594).
Брат е на Хайнрих (1539 – 1606), Херман (1543 – 1588), Магдалена (1542 – 1599), омъжена 1571 г. за граф Карл фон Мансфелд-Хинтерорт († 1594), Елизабет, абатиса в Есен († 1582), и полубрат на Анна Амалия (1551 – 1571), омъжена 1567 г. за Георг III фон Ербах († 1605).
След смъртта на баща му през 1560 г. Адолф фон Зайн управлява Графство Зайн заедно с чичо си граф Себастиан II († 1573).
Граф Адолф фон Зайн умира на 30 юни 1568 г. и е погребан в Хахенбург.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Адолф фон Зайн се жени на 1 септември 1560 г. в Айзлебен за Мария фон Мансфелд-Айзлебен (* 12 март 1545; † 1588), дъщеря на граф Йохан Георг I фон Мансфелд-Айзлебен († 1579) и Катарина фон Мансфелд-Хинтерорт († 1582). Те имат една дъщеря:[3][4]
- Доротея Катарина фон Зайн (* 16 май 1562; † 1609), омъжена на 9 октомври 1585 г. в замъка Харденбург, Дюркхайм за граф Карл Лудвиг фон Зулц (* 9 юли 1568; † 29 септември 1616), ландграф в Клетгау, господар на Вадуц, Шеленберг-Вутентал
Вдовицата му Мария фон Мансфелд-Айзлебен се омъжва втори път през 1574 г. за фрайхер Петер Ернст I фон Крихинген–Пютлинген, велик маршал на Люксембург († сл. 1607).
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Matthias Dahlhoff: Geschichte der Grafschaft Sayn. Dillenburg 1874.
- Friedrich Hennes: Zur Geschichte der Reformation in der Grafschaft Sayn. in:Festschrift zum 400jährigen Jubiläum der Reformation in der Grafschaft Sayn. Düsseldorf 1961.
- Genealogisches Handbuch des Adels: Adelslexikon. Band XII, Band 125 der Gesamtreihe, S. 281 – 285, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2001, ISSN 0435 – 2408
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 121.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 135.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Adolf, Graf von Sayn, geneall.net
- ↑ Sponheim 7, genealogy.euweb.cz
- ↑ Adolf Graf v. Sayn, ww-person.com
- ↑ Adolf, Graf von Sayn, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Grafen von Sayn, geneall.net