Айтел Фридрих I (Хоенцолерн)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айтел Фридрих I
Eitel Friedrich I von Hohenzollern
граф на Хоенцолерн
Смъртен шилд на Айтел Фридрих, днес в замък Хоенцолерн
Роден
1384 г.
Починал
1439 г. (55 г.)

Религиякатолицизъм
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих XI (Хоенцолерн)
МайкаАделхайд фон Фюрстенберг
Братя/сестриФридрих III фон Цолерн
Фридрих XII
ДецаЙобст Николаус I
Айтел Фридрих I в Общомедия

Айтел Фридрих I фон Хоенцолерн (на немски: Eitel Friedrich I von Hohenzollern, * ок. 1384, † 1439) от швабската линия на Хоенцолерните е граф на Хоенцолерн от 1401 до 1433 г.

Той е син на граф Фридрих XI фон Хоенцолерн († 1401) и графиня Аделхайд фон Фюрстенберг († 1413).

Той е по-малък брат и конкурент на Фридрих XII, с когото си поделят територията и имат постоянни конфликти за наследството. Айтел Фридрих обсажда през 1422 г. брат си в замък Цолерн с помощта на швабския градски съюз и Дом Вюртемберг. След десет месеца обсада съюзниците побеждават през 1423 г., крал Сигизмунд заповядва разрушаването на замъка и забранява неговото възстановяване за винаги. Айтел Фридрих не участва в разрушаването.

Над Фридрих XII през 1418 г. е обявена присъда от императорския съд в Ротвайл и той бяга. Земите му трябва да се дадат на Айтел Фридрих. През 1423 г. цялата собственост на Хоенцолерн отива на Дом Вюртемберг. През 1426 г. Айтел Фридрих I се сдобрява с Фридрих, но той стои затворен от 1428/1429 до 1440 г. от графиня Хенриета дьо Монбеляр († 1444). Затова от 1429 г. управлението на територията се води от Айтел Фридрих. Той огранизира ново архива и управлението на зрмите и финансите.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

През 1432 г. Айтел Фридрих I се жени за фрайхерин Урсула фон Рецюнс († 17 февруари 1477). Тя е дъщеря наследничка на Георг Брун фон Рецюнс. След смъртта на Айтел Фридрих тя се омъжва за Зигмунд фон Хоенберг († пр. 1440). След дълги наследствени караници Цолерните наследяват 1461 г. господството Рецюнс (в кантон Граубюнден, Швейцария).

Айтел Фридрих I и Урсула имат децата:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
  • Wolfgang Neugebauer: Anfänge, Landesstaat und monarchische Autokratie bis 1740 (Die Hohenzollern; Bd. 1). Kohlhammer Verlag, Stuttgart 1996, ISBN 3-17-012096-4
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]