Хоенцолерн (замък)
| Хоенцолерн Hohenzollern | |
 | |
  Хоенцолерн Местоположение в Баден-Вюртемберг | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Германия |
| Терит. единица | Баден-Вюртемберг |
| Местоположение | Хехинген |
| Стил | Викторианска Готика |
| Архитект | Фридрих Август Щюлер |
| Строителство | 1846 – 1867 г. |
| Състояние | музей |
| Собственик | Хоенцолерн |
| Сайт | burg-hohenzollern.de |
| Хоенцолерн в Общомедия | |
Замъкът Хоенцолерн (на немски: Burg Hohenzollern) е замък, намиращ се на около 50 км южно от Щутгарт, Германия. Смятан е за резиденцията на династията Хоенцолерн, които трупат власт още от Средновековието и властват на Прусия и Бранденбург до края на Първата световна война.
Замъкът се намира на връх Хоенцолерн, издигащ се на 855 м над морското равнище над Хехинген и близкия Бисинген, намиращи се в полите на Швабските Алпи.
Замъкът е първоначално построен в първата част на XI век. Унищожен е напълно след 10-месечна обсада през 1423 г. от имперските градове на Швабия. Втори по-голям и по-здрав бива построен в периода от 1454 до 1461 г. Той служи за убежище за швабските Хоенцолерни по време на война, например през унищожителната Тридесетгодишна война. Към края на XVIII век обаче се смята, че замъкът е изгубил своята стратегическа значимост и постепенно изпада в застой, което води до разрушаването на няколко застрашително занемарени сгради. Днес от средновековния замък е останала само църквата. Благодарение на крал Вилхелм I, брат на Фредерик Вилхелм IV, замъкът е построен отново през 1867 г. Понеже Хоенцолерн е построен единствено с цел да бъде паметник на династията, нито един член от знатното семейство не живее там до 1945 г., когато става дом на последния пруски кронпринц Вилхелм Пруски. Той и съпругата му - кронпринцеса Сесил, са погребани в замъка.
Сред историческите артефакти от пруската история, намиращи се в замъка днес, са короната на Вилхелм II, някои лични вещи на Фридрих Велики и писмо от американския президент Джордж Вашингтон, в което той благодари на барон фон Щойбен - потомък на Хоенцолерните, за неговото участие в Американската война за независимост. В днешни дни замъкът е популярна туристическа дестинация.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Rolf Bothe: Burg Hohenzollern. Von der mittelalterlichen Burg zum nationaldynastischen Denkmal im 19. Jahrhundert. Berlin 1979, ISBN 3-7861-1148-0
- Ulrich Feldhahn (Hg.): Beschreibung und Geschichte der Burg Hohenzollern. Berlin Story Verlag, Berlin, 1.Auflage 2006, ISBN 3-929829-55-X
- Patrick Glückler: Burg Hohenzollern. Kronjuwel der Schwäbischen Alb. Hechingen 2002; 127 Seiten; ISBN 3-925012-34-6
- Günter Schmitt: Burgen, Schlösser und Ruinen im Zollernalbkreis. Herausgegeben vom Landratsamt Zollernalbkreis. Jan Thorbecke Verlag. Ostfildern, 2007. ISBN 978-3-7995-0186-6
- Rudolf Graf von Stillfried-Alcantara: Beschreibung und Geschichte der Burg Hohenzollern. Nachdruck der Ausgabe von 1870. Berlin Story Verlag, Berlin 2006, ISBN 3-929829-55-X
- Friedrich Hossfeld und Hans Vogel: Die Kunstdenkmäler Hohenzollerns, erster Band: Kreis Hechingen. Holzinger, Hechingen 1939, S. 211 ff.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) ((en)) Официален уебсайт на замъка Архив на оригинала от 2008-08-15 в Wayback Machine.
- ((de)) Песента за Хоенцолерн - Hohenzollernlied
- ((de)) ((en)) Информация за замъка Архив на оригинала от 2008-03-02 в Wayback Machine.
- 3D модел на замъка от Гугъл Скечъп[неработеща препратка]