Алберт Вайнърт
| Алберт Вайнърт | |
| скулптор | |
_(cropped).png) неизв. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 ноември 1947 г.
|
| Кариера в изкуството | |
| Известни творби | „Паметник на мъчениците от Хеймаркет“ |
| Алберт Вайнърт в Общомедия | |
.jpg)
Алберт Вайнърт (на немски: Albert Weinert) (13 юни 1863 г. в Лайпциг – 29 ноември 1947 г. в Бронкс) е американски скулптор и художник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алберт Вайнерт е син на Аугуста Гебхард и син на Е. Дж. Едуард Вайнерт. Като дете той моделира животни от хляб. Той посещава училище в Лайпциг, където учител признава изключителния му талант за рисуване и моделиране и, против първоначалните желания на родителите му, настоява Вайнерт да влезе в Академията за изящни изкуства. В академията той изкарва прехраната си от правене на портрети на свои приятели и роднини. След като учи в академията в продължение на четири години с Мелхиор Антон цур Щрасен, той пътува из Холандия и Белгия и учи скулптура при Чарлз ван дер Степен, професор по скулптура в „École des Beaux-Arts“, Брюксел. През 1884 г., поради предстоящата смърт на баща му, той е призован обратно в Лайпциг, където работи като поет, успоредно с призванието си на скулптор. По това време Леополд фон Захер-Мазох принадлежи към неговия кръг от познати. През 1886 г. той се завръща в Съединените щати, като първо се установява в Сан Франциско, Калифорния, което му е представено в писмо от Теодор Кирхоф. В „Калифорния Уайнърт“ започва нова артистична кариера, като първата му забележителна работа е паметник на Андрю Джаксън Стивънс (1833 – 1888), главен механик и началник на двигателната сила в Сакраменто. Статуята е открита на Деня на благодарността през 1889 г.[1] и сега е в Плаза Парк (сега „Cesar Chavez Park“)[2]
През 1892 г. той получава поръчка за гробницата на анархистите, жертви на съдебно убийство в случай на бунта на Хеймаркет в Чикаго, която е открита през 1893 г. Групата представлява сцена от поемата на Фердинанд Фрайлиграт „Революцията“:[3]
През 1891 г. той е член на артистичен консорциум, натоварен да украси изложбените зали за Световната колумбийска изложба.
Последват множество поръчки за бюстове и портретни статуи, както и мемориал за битката на Конфедерацията в гробището „Оукууд“, Чикаго. Репутацията на Вайнърт нараства с всяка нова работа. През 1894 г. му е възложено да украси новата сграда на Библиотеката на Конгреса.[4]
„След като завършва тази работа, Вайнърт се установява в Ню Йорк през 1896 г., където продължава своето изкуство, като прави множество портрети и бойни сцени и проектира мемориал за битката при езерото Джордж“, който Нюйоркският клон на Общото общество на колониалните войни поставя близо до езерото, което Джордж е построил. Той също така проектира плоча в чест на встъпването в длъжност като губернатор на Джордж Клинтън през 1777 г., която колониалните дами на Америка са построили в Кингстън.
На 27 ноември 1889 г. той се жени за Ан Елиза, най-голямата дъщеря на капитан Оливър Нилсен (* Норвегия), пребиваващ в Калифорния. Имат две деца.[5]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
- Haymarket Martyrs' Monument, Немско гробище „Валдхайм“, Чикаго, 1893
- The Court of Neptune Fountain, Библиотека на Конгреса, Вашингтон, D.C. (Той изработва гранитните делфини, издълбани на перките зад бронзовите групи от Пери) 1898[6]
- Numerous details in the Library of Congress, notably in the Reading Room.
- The Battle of Lake George, Бойното поле при Лейк Джордж, Лейк Джордж, Ню Йорк 1903
- William McKinley Monument, Толедо, Охайо, 1903
- Stevens T. Mason, Детройт, 1908[7]
- Cecil Calvert Monument, Балтимор, 1908
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ A.J. Stevens // findagrave.com. Посетен на 5 януари 2023.
- ↑ Monument // sacramento.pastperfectonline.com. Посетен на 5 януари 2023.
- ↑ Freiligrath, Ferdinand. Die Revolution // projekt-gutenberg.org. Посетен на 5 януари 2023.
- ↑ Библиотека на Конгреса // loc.gov. Посетен на 5 януари 2023.
- ↑ The National Cyclopedia of American Biography // books.google.de. Посетен на 5 януари 2023.
- ↑ Small,, Herbert. The Library of Congress: The Architecture and Decoration, Classical America. New York, WW Norton & Company, 1982. с. 36.
- ↑ Nawrocki, Dennis Alan. Art in Detroit Public Places. Detroit, Michigan, Wayne State University Press, 1980. с. 27.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Albert Weinert в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
