Албер Собул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албер Собул
френски историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област История
Образование Сорбона

Албѐр Мариу̀с Собу̀л (на френски: Albert Marius Soboul) е френски историк. Роден e на 27 април 1914 г. в град Ами Муса в днешната област на град Гилизан, близо до Оран, тогава бивша френска колония Алжир.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Неговите родители са семейство скромни колонисти, занимаващи се със земеделие. Произхождат от френския департамент Ардеш. Баща му умира няколко месеца след неговото раждане в първия месец на Първата световна война, т.е. през ноември 1914 г. Малкият Албер прекарва първите си години в град Алжир с майка си и сестра си Жизел. Когато майка му почива през 1922 г., Албер и Жизел отиват да живеят при леля си Мари във френския град Ним. Мари Собул е педагожка, директорка на т.нар. Педагогическия институт за девойки. Едно време тези реномирани институти са имали за цел да обучават бъдещите учителки. Днес все още градът Ним пази паметта на Мари Собул чрез основното училище, което се намира на улица на Бенедиктините № 1 и е назовано по нейното име. Албер Собул учи като пансионер в интерната на лицея на Ним, после в един от най-престижните парижки лицеи "Луи-ле-Гран". От тези ученически години, Собул остава най-впечатлен от четенето на двама велики френски историци, особено реномирани заради техните книги за Великата френска революция, Жюл Мишле (1798-1874 г.) и Албер Матие (1874-1932 г.). На 18 години, през 1932 г., Собул става член на Френската комунистическа партия.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г. Собул издържа един от най-трудните изпити за учител във Франция, т.нар. "агрегация". Веднага след това получава едногодишна стипендия, която му позволява да изследва Великата френска революция, след разочароващ контакт с медиевиста Марк Блок.

Следващата година избухва Втората световна война във Франция с инвазията на германската армия (май 1939 г.). Собул е мобилизиран като обикновен войник в конската артилерия. През 1940 г. Собул е съкрушен от поражението и отстъплението без бой. Избягва от северна до югозападна Франция с 6 коня и една батарея. След демобилизацията Собул е назначен за учител в лицея Жофр в град Монпелие. В следствие на патриотичната демонстрация от 14 юли 1942 г. (14 юли бъдейки деня на френския национален празник от 1880 г.), Собул е арестуван и уволнен от учителската му длъжност. След това се занимава две години с най-различни занаяти.

При освобождението на Франция през 1944 г. става отново учител, но този път в Париж: първо в лицея Марселен-Бертело (на френски: Marcellin-Berthelot), после в лицея Анри IV (на френски: Henri-IV), който се намира близо до Пантеона, в центъра на Латинския квартал. От 1946 г. до 1948 г. Собул е в безплатен отпуск. След този период отново става учител в лицея Анри IV.

От октомври 1950 г. до октомври 1953 г. става аташе в Националния център за научни изследвания (на френски: C.N.R.S., Centre national de la Recherche scientifique). След това пак заема учителско място в парижкия лицей Жансон де Сайи, а после отново в лицея Анри IV. На 29 ноември 1958 г. защитава докторска дисертация.

На 28 септември 1960 г. Албер Собул влиза в сферата на висшето образование като временен преподавател във филологическия факултет в град Клермон Феран.

Албер Собул посвещава живота си на изследването на Великата Френска революция от 1789-1799 г. и Наполеон. Почива във френския град Ним на 11 септември 1982 г.

По неговото често изразявано мнение Великата френска революция „открива ерата на съвременния свят“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред неговите най-известни книги са „Парижките санкюлоти през II г.“ (1958) и „Помагало за историята на френската революция“ (1962).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (издаден под псевдонима Пиер Дерокл; на френски: Pierre Dérocles) Saint-Just: ses idées politiques et sociales (Сен-Жюст: неговите политически и социални идеи), Paris, Éditions Sociales Internationales, coll. «Problèmes»,‎ 1937, 173 p.
  • (издаден под псевдонима Жул Леверие; на френски: Jules Leverrier) La Naissance de l'Armée nationale, 1789-1794, Paris, Éditions Sociales Internationales, coll. «Problèmes»,‎ 1939, 196 p.
  • L'an I de la liberté: étude historique, textes originaux, Paris, Éditions Sociales Internationales,‎ juillet 1939, 302 p.
  • L'Armée nationale sous la Révolution, 1789-1794, Éditions France d'abord, 1945.
  • La Révolution française, 1789-1799, Éditions sociales, 1948.
  • Les Sans-Culottes parisiens en l'An II. Mouvement populaire et gouvernement révolutionnaire: 2 juin 1793 - 9 thermidor an II, Paris, Éditions Librairie Clavreuil,‎ 1958 (réimpr. 1962), 1168 p.
  • Histoire de la Révolution française, 2 tomes, Éditions sociales, 1962.
  • Le Procès de Louis XVI, Paris, Julliard, 1966, 267 p.
  • Le Directoire et le consulat, PUF, coll. Que sais-je ?, 1967, 126 p.
  • La Première République: 1792-1804, Paris, Calmann-Lévy, 1968, 365 p.
  • (с предговор на Raymond Bloch) La Civilisation et la Révolution française: La crise de l'ancien régime, t. I, Paris, Éditions Arthaud, coll. «Les grandes civilisations» (no 10),‎ mai 1970 (réimpr. 20 juillet 1978), 642 p. (ISBN 978-2-7003-0199-1)
  • 1789, l'an un de la liberté (1789. Годината I на Свободата. Текстове и коментари), Éditions sociales, 1973, 351 p.
  • Précis d'histoire de la Révolution française, Paris, Éditions Sociales,‎ 15 avril 1975, 532 p.
  • Comprendre la révolution, recueil d’articles, Paris, Maspero, 1981.
  • (préf. Raymond Bloch) La Civilisation et la Révolution française: La Révolution française, t. II, Paris, Éditions Arthaud, coll. «Les grandes civilisations» (no 18),‎ 10 septembre 1982, 552 p. (ISBN 978-2-7003-0394-0)
  • (с предговор на Raymond Bloch) La Civilisation et la Révolution française: La France Napoléonienne, t. III, Paris, Éditions Arthaud, coll. «Les grandes civilisations» (no 19),‎ 15 novembre 1983, 490 p. (ISBN 978-2-70030-395-7)
  • Problèmes paysans de la Révolution (1789-1848), Paris, Maspero, 1983 (réédité La Découverte, 2001, 442 p.).
  • La Révolution française, Gallimard, 1984 (réédité PUF, Quadrige, 2005, 121 p.).
  • Portraits de révolutionnaires, Messidor, 1986, 312 p.
  • Dictionnaire historique de la Révolution française, Paris, Presses universitaires de France,‎ 1er juin 1989 (réimpr. 24 janvier 2005), 1184 p. (ISBN 978-2-13042-522-9 et 978-2-13053-605-5)
  • La Maison rurale française, Paris, Comité des travaux historiques et scientifiques, 1995, 171 p.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]