Албер Собул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Албер Собул
френски историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област История

Албѐр Мариу̀с Собу̀л (Albert Marius Soboul) е френски историк. Роден e на 27 април 1914 г. в град Ами Муса в днешната област на град Гилизан, близо до Оран, тогава бивша френска колония Алжир.

Младите години[редактиране | редактиране на кода]

Неговите родители са семейство скромни колонисти, занимаващи се със земеделелие. Произхождат от френския департамент Ардеш. Баща му умира няколко месеца след неговото раждане в първия месец на Първата световна война, т.е. през ноември 1914. Малкият Албер прекарва първите си години в град Алжир с майка си и сестра си, Жизел . Когато майка му почива през 1922 г., Албер и Жизел отиват да живеят при тяхната леля Мари във френския град Ним. Мари Собул е педагожка, директорка на т.нар. Педагогическия институт за девойки. Едно време тези реномирани институти са имали за цел да обучават бъдещите учителки. Днес все още градът Ним пази паметта на Мари Собул чрез основното училище, което се намира на улица на Бенедиктините № 1 и е назовано по нейното име. Албер Собул учи като пансионер в интерната на лицея на Ним, после в един от най-престижните парижки лицеи "Луи-ле-Гран". От тези ученически години, Собул остава най-впечатлен от четенето на двама велики френски историка, особено реномирани заради техните книги за Великата Френска революция, Жюл Мишле (1798-1874 г.) и Албер Матие (1874-1932 г.). На 18 г., през 1932 г., Собул става член на Френската комунистическа партия.

Професорската кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г., Собул издържа един от най-трудните изпити за учител във Франция, т.нар. "агрегация". Веднага след това получава едногодишна стипендия, която му позволява да изследва Великата Френска революция, след разочароващ контакт с медиевиста Марк Блок.

Следващата година избухва втората световна война във Франция с инвазията на немската армия (май 1939 г.). Собул е мобилизиран като обикновен войник в конската артилерия. През 1940 г. Собул е съкрушен от поражението и отстъплението без бой. Избягва от северна до югозападна Франция с 6 коня и една батарея. След демобилизацията Собул е назначен за учител в лицея Жофр в град Монпелие. В следствие на патриотичната демонстрация от 14 юли 1942 г. (14 юли бъдейки деня на фреснкия национален празник от 1880 г.), Собул е арестуван и уволнен от учителската му длъжност. След това се занимава две години с най-различни занаяти.

При освобождението на Франция през 1944 г. става отново учител, но този път в Париж: първо в лицея Марселен-Бертело (Marcellin-Berthelot на френски), после в лицея Хенри IV (Henri-IV на френски), който се намира близо до Пантеона, в центъра на Латинския квартал. От 1946 г. до 1948 г., Собул е в безплатен отпуск. След този период, отново става учител в лицея Хенри IV.

От октомври 1950 г. до октомври 1953 г. става аташе в Националния център за научно изследване (на френски C.N.R.S., Centre national de la Recherche scientifique). След това пак заема учителско място в парижкия лицей Жансон де Сайи, а после отново в лицея Хенри IV. На 29 ноември 1958 г. защитава докторска дисертация.

На 28 септември 1960 г. Албер Собул влиза в сферата на висшето образование като временен преподавател във филологическия факултет в град Клермон Феран.

Албер Собул посвещава живота си на изследването на Великата Френска революция от 1789-1799 г. и Наполеон. Почива във френския град Ним на 11 септември 1982 г.

По неговото често изразявано мнение, Великата Френска революция ”открива ерата на съвременния свят”.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сред неговите най-известни книги са „Парижките санкюлоти през II г.“ (1958) и „Помагало за историята на френската революция“ (1962).

Книгите на Албер Собул, по хронологичен ред на първо издание :

- Сен-Жюст : неговите политически и социални идеи, 1937, издаден под псевдонима на Пиер Дерокл (на фр. Pierre Derocles) (на фр. Saint-Just : ses idées politiques et sociales)

- 1789. Годината I на Свободата. Текстове и коментари, 1939 (на фр. 1789. L'an I de la Liberté. Textes et commentaires)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]