Албрехт II фон Брауншвайг-Люнебург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Албрехт фон Брауншвайг-Люнебург.

Албрехт II фон Брауншвайг-Люнебург (на немски: Albrecht II von Braunschweig-Lüneburg, * ок. 1294, † 1358) от род Велфи (Стар Дом Брауншвайг) е епископ на Халберщат от 1325 до 1358 г.

Той е вторият син на херцог Албрехт II фон Брауншвайг-Волфенбютел-Гьотинген (1268 – 1318) и съпругата му Рикса фон Верле († 1317). По-големият му брат е Ото (1292 – 1344), княз на Брауншвайг-Волфенбютел и Гьотинген.

Той постъпва рано на духовническа служба. През 1319 г. е домхер в Халберщат и след това в Св. Александър в Айнбек. След смъртта на епископ Албрехт I фон Анхалт (14 септември 1324) той е избран за негов последник. Той има като епископ почти непрекъснато конфликти с папския стол, с домкапитела, с град Халберщат, и съседните князе и господари. През петдесетте години папа Инокентий VI иска да го свали от епископския стол и през 1357 г. номинира Лудвиг фон Майсен за епископ на Халберщат.[1]

На 13 май 1358 г. Албрехт издава един документ и умира през същата година. Погребан е в катедралата Св. Бласии в Брауншвайг.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Karl Janicke: Albrecht II., Bischof von Halberstadt. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 265 f.