Алпийско сграбиче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алпийско сграбиче
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Galegeae
род:Astragalus
вид:Алпийско сграбиче (A. alopecurus)
Научно наименование
Синоними
  • Astragalus centralpinus Braun-Blanq., 1968
Алпийско сграбиче в Общомедия
[ редактиране ]

Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus) е многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и Закона за биологичното разнообразие.[2]

Стъблата на вида са изправени, с височина до 100 cm и са влакнести. Листата са с дължина около 20 – 30 cm и с 20 – 30 двойки листчета. Съцветията имат яйцевидна форма. Те са мъхнати, с многобройни цветове. Венчето е бледожълто, а плодът яйцевиднозакръглен, с дължина 8 mm, бял гъстовлакнест боб. Семената му са бъбрековидни със светлокафяв цвят. Цъфти през юни – август и плодоноси – август – септември. Опрашва се от насекоми, а се размножава със семена.[2]

В България се среща по сухи тревисти и каменисти места в покрайнините на гори. Представен е с една популация, заемаща площ под 1 km2 в местността Беглика в Западните Родопи, а броят на възрастните индивиди не надвишава 1000 – 1500. През 1940 г. са установени единични растения в района на връх Сютка, но от тогава това находище не е потвърждавано, въпреки интензивните проучвания. В Централна Европа се среща в югозападната част на Алпите.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Алпийско сграбиче. Посетен на 9 ноември 2022
  2. а б в Сопотлиева, Десислава. Алпийско сграбиче // Червена книга на България. Посетен на 27 март 2021 г.