Алфонсина Сторни
| Алфонсина Сторни Alfonsina Storni | |
| аржентинска поетеса | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 25 октомври 1938 г.
|
| Погребана | Буенос Айрес, Аржентина |
| Националност |  Аржентина |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Направление | модернизъм |
| Течение | Постмодернизъм |
| Известни творби | „El dulce daño“ (1918) |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Алфонсина Сторни в Общомедия | |
Алфонсина Сторни (на испански: Alfonsina Storni) е аржентинска поетеса, смятана за един от най-важните представители на модернизма в латиноамериканската литература.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Алфонсина Сторни е родена през 1892 в Сала Каприаска в Швейцария в семейството на аржентински производител на бира. Тя прекарва първите няколко години от живота си в Швейцария, където научава италиански. Семейството се завръща в Аржентина през 1896 и след фалита на бирената им фабрика е принудено да отвори кръчма в Росарио, където Алфонсина започва да работи.
През 1907 Алфонсина Сторни се включва в пътуваща театрална трупа, с която играе в пиеси на Хенрик Ибсен, Бенито Перес Галдос и Флоренсио Санчес. След завръщането си в Росарио тя завършва образованието си и започва работа като начална учителка, като в същото време пише за местните списания „Mundo Rosarino“ и „Monos y Monadas“, както и за националното „Mundo Argentino“. През 1911 тя ражда извънбрачния си син Алехандро и заминава за Буенос Айрес в търсене на анонимност в големия град.
В Буенос Айрес Алфонсина Сторни работи като касиерка в магазин и начална учителка. Въпреки финансовите затруднения, тя пише за списанието „Caras y Caretas“. През 1916 публикува първата си стихосбирка „La inquietud del rosal“, а през 1918 получава широка популярност с „El dulce daño“.
Алфонсина Сторни се запознава с други писатели, като Хосе Енрике Родо и Амадо Нерво, и създава приятелства с Хосе Инхениерос и Мануел Угарте. Тя пътува до Монтевидео, където се среща с Хуана де Ибарбуру и Хорасио Куирога.
През 30-те години Алфонсина Сторни пътува до Европа. След самоубийството на нейния приятел Хорасио Куирога през 1937, потисната от самотата и страдаща от рак на гърдата, тя изпраща последното си стихотворение „Voy a dormir“ на вестник „La Nación“. На следващия ден Алфонсина Сторни се самоубива, като влиза в морето край Мар дел Плата.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- 1916 „La inquietud del rosal“
- 1918 „El dulce daño“
- 1919 „Irremediablemente“
- 1920 „Languidez“
- 1925 „Ocre“
- 1926 „Poemas de amor“
- 1927 „El amo del mundo: comedia en tres actos“ (пиеса)
- 1932 „Dos farsas pirotécnicas“ (пиеса)
- 1934 „Mundo de siete pozos“
- 1938 „Mascarilla y trébol“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Статия в Webster's Архив на оригинала от 2006-01-16 в Wayback Machine.
- ((es)) Cervantes Virtual Library
- ((es)) ArgenPress[неработеща препратка]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alfonsina Storni в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
