Аманд (узурпатор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аманд
Роден
Починал
неизв.

Аманд или Гней Силвий Аманд (на латински: Amandus, Gnaeus Silvius Amandus) e вожд на багаудите в Галия и узурпатор (285286) през началото на управлението на римския император Диоклециан.

През 285 император Карин е победен от Диоклециан. Това използват недоволните галски селяни багауди (Bagauden) в Галия и Испания за въстание. Аманд се провъзглася за император и номинира Елиан за сърегент. Аманд сече монети, на които пише Imp(erator) C(aesar) C(aius) Amandus p(ius) f(elix) Aug(ustus) и Imp. S. Amandus p. f. Aug.

Диоклециан изпраща цезар Максимиан Херкулий в Галия, където заедно с Караузий потушава въстанието.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Евтропий, ix. 13, Breviarum 9,20
  • Аврелий Виктор, Liber de Caesaribus 39,17
  • The Roman Imperial Coinage. 5b, S. 595
  • Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, John Morris, Amandus 1. The Prosopography of the Later Roman Empire. 1, Cambridge University Press, Cambridge 1971, ISBN 0-521-07233-6, S. 50

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]