Аменемхет I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аменемхет I
Lintel of Amenemhat I and Deities MET DP322055.jpg
Релеф с изображение на Аменемхет I от неговия погребален храм в El-Lisht
Роден
не по-късно от 1991 г. пр.н.е.
Починал
Погребан Египет
Семейство
Род Дванадесета династия на Древен Египет
Деца Сенусрет I
Неферу III
Аменемхет I в Общомедия

Аменемхет I (Sehetepibre Wehem-mesut Amenemhat) или Аменемес (Ammenemes) е основател и първи фараон от Дванадесета династия на Древен Египет. Управлява през 1991 – 1962 г. пр.н.е. през периода на Средното царство на Египет. Той е един от най-значителните и успешни управници на Древен Египет, довел Средното царство до нов период на възход.

Аменемхет I е висш сановник, син на жреца Сенусрет и нубийката Nofret (Nefret). Аменемхет I става фараон вероятно след преврат срещу Ментухотеп IV, последния владетел от 11-ата династия. В началото на управлението си новият фараон е изправен пред два бунта в Горен Египет – на Иниотеф и на нубиеца Сегерсени. В крайна сметка метежът е потушен, с помощта на неговия сподвижник Хнумхотеп, който впоследствие назначава като номарх на Горен Египет.

За да се избави от влиянието на тиванското жречество, Аменемхет I премества столицата от Тива в новооснованата резиденция Ity Tawy, южно от Мемфис, откъдето контролира Горен и Долен Египет. Аменемхет I елиминира сепаратизма на номарсите, ограничавайки независимостта им, потушава няколко техни бунта и успява да консолидира властта на фараона. Неговата главна заслуга остава реорганизирането на държавата. Той освен това подновява търговските контакти с финикийците и егейците.

Аменемхет I предприема успешни военни походи в Предна Азия и Нубия. Няколко пъти защитава Делтата от набезите на пустинните номадски племена. Засилва отбраната на североизточната граница на Египет, където построява редица от крепости, наречена „Стена на повелителя“. На 24-тата година от царуването си воюва срещу племената в Синай и по западното крайбрежие на Червено море. В 29-ата година води поход в Нубия. Аменемхет I е първият фараон, при който египетската армия настъпва на юг от Елефантина. Към самия край на управлението си Аменемхет I удържа победи над либийците.

В последните години от живота си управлява съвместно със своя син и наследник Сенусрет I. Аменемхет I е убит от свои телохранители при дворцов заговор, ако се вярва на написаното при неговия син „Поучение на Аменемхет“.

Literature[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Kosack: Berliner Hefte zur ägyptischen Literatur 1 – 12: Teil I. 1 – 6/ Teil II. 7 – 12 (2 Bände). Paralleltexte in Hieroglyphen mit Einführungen und Übersetzung. Heft 9: Die Lehre des Königs Amenemhet I. an seinen Sohn. Verlag Christoph Brunner, Basel 2015. ISBN 978-3-906206-11-0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Ментухотеп IV владетел на Египет (1991 г. пр.н.е. – 1961 г. пр.н.е.) Сенусрет I