Андреас Щайнхьофел
| Андреас Щайнхьофел Andreas Steinhöfel | |
 Андреас Щайнхьофел през 2014 г. | |
| Роден | 14 януари 1962 г. |
|---|---|
| Професия | писател, преводач, сценарист |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, книги за деца |
| Награди | „Награда Корине“ (2008) „Награда Ерих Кестнер“ (2009) |
| Уебсайт | newsfromvisible.blogspot.com |
| Андреас Щайнхьофел в Общомедия | |
Андреас Щайнхьофел (на немски: Andreas Steinhöfel) е германски писател и преводач, автор на романи, разкази и книги за деца и сценарист.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Андреас Щайнхьофел е роден през 1962 г. в стария хесенски град Батенберг на река Едер, но израства с двамата си братя в градчето Биденкопф, където полага матура в местната гимназия.
Отначало изучава биология и английски език, преподавайки, но след продължителна учебна практиа записва магистратера по англицистика, американистика и медии в Марбургския университет. Когато завършва следването си, през 1991 г. излиза първата му детска книга „Дирк и аз“ (Dirk und ich).
След като живее 20 години в Берлин, Щайнхьофел се мести обратно в Биденкопф[1], където продължава да пише.
През 2013 г. получава наградата за поетика „Алис Саломон“ и започва да преподава в професионалното висше училище „Алис Саломон“ в Берлин.
Като „поет-резидент“ през зимния семестър 2014/2015 г. изнася поредица лекции в университета на Билефелд[2].
От ноември 2016 г. Щайнхьофел е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.
Щайнхьофел има връзка с музиканта Джани Витиело до смъртта на Витиело през 2009 г.[3]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Dirk und ich, 1991, 2009
- Paul Vier und die Schröders, 1992, 2011
- Trügerische Stille, 1993
- Glitzerkatze und Stinkmaus, 1994, 2014
- Beschützer der Diebe, 1994, 2008
- Покровителят на крадците, изд.: Емас, София (2015), прев. Василка Ванчева
- Es ist ein Elch entsprungen, 1995, 2008
- 1:0 für Sven und Renan, 1995
- O Patria Mia. Carlsen, 1996
- Herr Purps, die Klassenmaus, 1996
- Die Honigkuckuckskinder, 1996
- Die Mitte der Welt, 1998, 2007
- David Tage, Mona Nächte (gemeinsam mit Anja Tuckermann), 1999
- Wo bist du nur? Carlsen, Hamburg 2000
- Geschichten aus der Mitte der Welt, Kurzgeschichtensammlung, 2001
- Der mechanische Prinz, 2003, 2008
- Froschmaul, Kurzgeschichtensammlung, 2006, 2015
- Rico, Oskar und die Tieferschatten, Roman, 2008, 2008
- Rico, Oskar und das Herzgebreche, Roman, 2009, 2011
- Rico, Oskar und der Diebstahlstein, Roman, 2011, 2011
- Glücksstadt, 2013
- Anders, 2014, 2014
- Wenn mein Mond deine Sonne wäre, 2015
- Rico, Oskar und das Vomhimmelhoch, Roman, 2017, 2017
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- dreifache Nominierung für den deutschen Jugendliteraturpreis 1999, 2002, 2009
- zweifacher Erich-Kästner-Stipendiat der Stiftung Preußische Seehandlung, Berlin
- IBBY Honor List (als Autor und Übersetzer) 1999, 2002, 2009
- Buxtehuder Bulle 1999 (für Die Mitte der Welt)
- Hans-im-Glück-Preis der Stadt Limburg 2000 (für David Tage, Mona Nächte)
- Preis der Jury der Jungen Leser (Wien) 2000 (für Die Mitte der Welt)
- Bronzener Lufti 2003 für Der mechanische Prinz
- Deutscher Jugendliteraturpreis 2005 (für Die Kurzhosengang)
- „Награда Корине“ 2008 (за Рико, Оскар и подвижните сенки)
- Hessischer Rundfunk-Kinder- und Jugendhörbuch des Jahres 2008 (für Rico, Oskar und die Tieferschatten)
- „Награда Ерих Кестнер“ 2009 (за цялостно тноврчество)
- Katholischer Kinder- und Jugendbuchpreis 2009 (für Rico, Oskar und die Tieferschatten)
- Auszeichnung 'Lesekünstler 2009' durch den Sortimenterausschuss des Börsenvereins Deutscher Buchhandel
- „Немска награда за детско-юношеска литература“ 2009 (für Rico, Oskar und die Tieferschatten)
- „Немска награда за детско-юношеска литература“ 2013 (специална награда за цялостно творчество)
- Alice Salomon Poetik Preis 2013
- Kinder- und Jugendbuchpreis Silberne Feder des Ärztinnenbundes 2015 für sein Kinderbuch Anders
- James Krüss Preis für internationale Kinder- und Jugendliteratur 2017
- zahlreiche weitere (kleinere) Preise und Bestenlisten
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Tiefer in die Trickkiste greifen – Andreas Steinhöfel schreibt in Biedenkopf an einem neuen Roman, Wetzlarer Neue Zeitung vom 15. September 2012 // Архивиран от оригинала на 2018-09-21. Посетен на 2018-09-21.
- ↑ Selbstzeugnis im Marburger UniJournal Sommer/Herbst 2015, S. 52
- ↑ sz-magazin.sueddeutsche.de
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Андреас Щайнхьофел- ((de)) Биографични данни за Андреас Щайнхьофел в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Андреас Щайнхьофел в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Андреас Щайнхьофел в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Андреас Щайнхьофел в Kinderundjugendmedien
- ((de)) Андреас Щайнхьофел в Jugendbuchtipps
- ((de)) Андреас Щайнхьофел: уебстраница
- ((de)) Андреас Щайнхьофел в Die LYRIKwelt
- ((de)) Андреас Щайнхьофел в Personensuche
- ((en)) Андреас Щайнхьофел в
Internet Movie Database
|
