Андреас ван Куик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Андреас ван Куик (на немски: Andreas von Kuik (Cuyk); на нидерландски: Andries (Andreas) van Cuijk (Cuyck); * ок. 1070; † 23 юни 1139) от фамилията Дом Куик е 25. епископ на Утрехт (1128 – 1139).

Той е вторият син на Херман I фон Малсен, граф на Куик († ок. 1080) и съпругата му Ида Булонска, дъщеря на граф Йосташ II дьо Булон († 1085) и принцеса Ида Лотарингска († 1113).[1]

Брат е на Хайнрих I († пр. 9 август 1108), бургграф и господар на Утрехт (1128 – 1139), и на Гофрид († сл. 1135), който е духовник в Ксантен и 1131 г. избран за архиепископ на Кьолн, но не е признат от император Лотар III.

Андреас фон Куик първо е провост в Емерих, архидякон и провост на Св. Ламберт в Лиеж (1119). През 1128 г. той е избран от катедралния капител за епископ на Утрехт.

Той помага на импедратор Лотар III. Разбира се и с новия император Конрад III, който помага на него и братята му.

Заедно с Петронила Лотарингска-Холандска, вдовицата на граф Флоренс II от Холандия, той основава женски манастир в Рейнсбург в Южна Холандия.

Той умира на 23 юни 1139 г. и е погребан в катедралата на Утрехт.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinrich Leo: Zwölf Bücher niederländischer Geschichten. Teil 1. Halle, 1832 917f.
  • Johann Ludwig von Groote: Chronologisches Verzeichnis der Erzbischöfe, Bischöfe, päpstlichen Statthalter und Aftererzbischöfen zu Utrecht. Augsburg, 1792 S.44f.
  • Andreas van Cuyck, in: Biografisch Woordenboek der Nederlanden (1852)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]