Андре Фавори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андре Фавори
André Favory
френски художник
Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Кариера в изкуството
Стил Постимпресионизъм
Направление Живопис
Андре Фавори в Общомедия

Андре Фавори е френски художник, определян като един от най-ярките представители на модерната фигуративна живопис.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Париж на 9 март 1888 г. Първо влияние върху творчеството му оказва Пол Сезан, като още на 21 години Фавори започва да рисува в постимпресионистичен стил и да организира свои изложби. През 1913 г. посещава Академията Жюлиан, където общува с Метцингер, Лот, Глез, Де ла Френе, Лорансен и Пикасо. Това тласка младия творец към кубизма, но преживяното по време на Първата световна война коренно променя творческия му мироглед. След 1919 г. той се дистанцира от интелектуализма на кубизма и започва да изучава похватите и маниера на Рубенс в Белгия. Развит колорист, Фавори започва да рисува екстравагантни голи женски тела и пищни портрети, изпълнени с чувствено-лиричен дух. Това му печели няколко постоянни изложби в Брюксел, а по-късно и в Париж - Тюйлери, Есенния салон, Салон Нуво, Националното дружество за изящни изкуства. През 20-те години на ХХ век Фавори организира изложби и в Рим, Лондон, Цюрих, Амстердам, Ню Йорк, Токио. Изявите му като илюстратор включват Les Poèmes de l'humour triste на Жул Сюпервил (1919), Възпитание на чувствата на Гюстав Флобер (1924), Ouvert la nuit на Пол Моран (1924) и Le Jeu de la “Madame Malade” на Морис Бобур (1926). Развитието на творческата му кариера е прекъснато необратимо от парализа вследствие от автомобилна злополука[5].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  2. André Favory.
  3. André Favory.
  4. Изложбата „Музи и модели” в пресечна точка на европейското изкуство
  5. Jacques Guenne, Portraits d'artistes: Th. Bosshard, André Favory, Marcel Gromaire, Ch. Guérin, Kisling, André Lhote, Matisse, Simon Lévy, Vlaminck, Beaux-Arts, Éditions Marcel Seheur, 1927.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]