Анна Валентинович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Валентинович
полски обществен деец на "Солидарност", опозиционер

Родена
Починала
10 април 2010 г. (80 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Професия профсъюзен деец
Награди Орден на Белия орел, Полша Кавалерски кръст на Ордена на Полското възраждане Кръст на Волност и солидарност, Полша Златен кръст за заслуги, Полша Сребърен кръст за заслуги, Полша Бронзов кръст за заслуги, Полша Кръст на Бореща се Солидарност, Полша Кръст на Бореща се Солидарност, Полша

Подпис Anna Walentynowicz Signature.jpg
Уебсайт
Анна Валентинович в Общомедия

Анна Валентинович – (родена на 15 август 1929 г. в Садове, Украйна, загинала на 10 април 2010 г. в Смоленск) – родена в украинско семейство, тя е полски обществен деец, опозиционер в Полската народна република, деец в Свободния профсъюз Вибжеже, съосновател на Независимия самоуправляем профсъюз „Солидарност“. Носителка на Ордена „Бял орел“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна Валентинович е родена в украинско протестантско семейство. Дъщеря на Назар и Пришка Любчик. Има две сестри Олга и Катажина, и трима братя – Пьотр, Васил и Иван. През 1937 г. умира майка ѝ. През 1940 г. баща ѝ Назар се жени за Мария Озарчук. От този брак се раждат още пет деца. Анна Любчик завършва четвърти класа в основното училище (по време на войната училището в Садове е унищожено от немците). Заради семейната бедност на 12 години е принудена да работи при полски управители на имение, намиращо се наблизо. Вероятно през 1943 г. те взимат Анна със себе си като излъгват, че близките ѝ са загинали. Заедно с тях тя се озовава в Малцовижна (в момента село Рудники) близо до Варшава. Оттам заедно със своите господари се мести в района на Гданск, където работи в земеделска ферма. След това работи в пекарна, а по-късно във фабрика за маргарин.

През 1950 г. Анна Валентинович се записва на курс за заварчик и така се озовава в Гданската корабостроителница. Бързо се превръща в ударник, като изработва 270% от нормата. За награда, като член на комунистическия Съюз на полската младеж, е изпратена за участие в младежкия конгрес в Берлин. Скоро след това се отказва от членството си в Съюза и се присъединява към Лигата на полските жени. Като представител на тази организация започва да се бори за правата на работниците. Тогава започват проблеми ѝ с Министерството на обществената безопасност. През 1952 г. ражда сина си Януш, но решава да не сключва брак с бащата на детето.

По време на работническите стачки през декември 1970 г. Анна Валентинович приготвя храна за стачкуващите. През януари 1971 г. е избрана за делегат по време на срещата с първия секретар на Централния комитет на Полската обединена работническа партия – Едвард Герек. През 1978 г. е една от основателите на Свободния профсъюз Вибжеже. Жилището ѝ служи за контактен пункт на профсъюза, затова често е заплашвана с уволнение от работата и задържана за 48 часа от службите на реда.

На 8 август 1980 г., пет месеца преди пенсиониране, Анна Валентинович е уволнена дисциплинарно. Решението на дирекцията предизвиква стачка на 14 август, по време на която е създаден Независимият самоуправляем профсъюз „Солидарност“. Първото искане на протестиращите е Анна Валентинович да се върне на работа. Властите се съгласяват и я връщат на работа.

По време на военното положение (1981-1983) Анна Валентинович е интернирана, след потушаване на стачката в Гданската корабостроителница, а на 9 март 1983 г. е съдена за организирането на стачката през декември 1981 г. На делото присъства Лех Валенса. Валентинович получава условна присъда от година и половина затвор.

Попада в затвора на 4 декември 1983 г. след опит да бъде вградена в стената паметна плоча с имената на загиналите миньорите от мина „Вуйек“. Освободена е през април следващата година. През 1984 г., поради влошено здравословно състояние на подсъдимите, делото срещу нея и Ева Томашевска, за организирането на манифестация през декември 1983 г. при мина „Вуйек“ в Катовице, е отсрочено.

Тя е инициатор на гладната стачка след убийството на свещеника Йежи Попелушко, която продължава от 18 февруари 1985 до 31 август 1986 г. През 80-те години на XX век критикува управата на профсъюза съсредоточена около Лех Валенса. Сътрудничи си с Анджей Гвязда.

През 2000 г. отказва да приеме титлата почетен гражданин на Гданск.

През 2006 г. гданският отдел на Института за национална памет разкрива, че Анна Валентинович е била следена от над 100 полицаи и тайни агенти на Държавна сигурност, планирала нейното убийство през 1981 г.

През 1996 г. открива семейството си в Украйна, с което до смъртта си поддържа близки контакти.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Анна Валентинович загива в самолетната катастрофа край Смоленск на 10 април 2010 г. на път за честването на 70-годишнината от Катинското клане. Трупът ѝ е идентифициран в Москва от сина ѝ Януш. Погребана е на гробището в Сребжиско.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • На 3 май 2006 г. е отличена от президента Лех Качински с Ордена „Бял орел“
  • По указ на президента в изгнание Ришард Качоровски на 11 ноември 1990 г. е отличена с Кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша
  • Златен кръст за заслуги (1966)
  • Сребърен кръст за заслуги (1961)
  • Бронзов кръст за заслуги (1953 и 1957)
  • На 13 декември 2005 г. във Вашингтон получава „Медал на свободата“ от американската Фондация в памет на жертвите на комунизма „Труман-Рейгън“
  • На 10 декември 2009 г. получава наградата „Павел Влодковиц“, признавана от омбудсмана по правата на гражданите Януш Кохановски
  • Медал „Polonia Mater Nostra Est“ (1996)
  • Кръст на воюваща Солидарност (2010)
  • По указ на президента Анджей Дуда на 13 март 2018 г. е отличена с Кръст на свободата и солидарността
     Портал „Полша“         Портал „Полша