Анна Мария фон Шюрман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Мария фон Шюрман
Anna Maria von Schürmann
средновековен учен енциклопедист, мистик
"Портрет на Анна Мария фон Шюрман", 1649 г.
"Портрет на Анна Мария фон Шюрман", 1649 г.

Роден
5 ноември 1607
Кьолн
Починал
4 май 1678
Вюверд, Западна Фризия

Религия Протестантство
Образование Утрехтски университет
Анна Мария фон Шюрман в Общомедия

Анна Мария фон Шюрман, също ван Шу(у)рман, родена на 5 ноември 1607 в Кьолн, починала на 4 май 1678 в Вюверд, Западна Фризия, е нидерландски универсален учен, назовавана в своето време „Звездата на Утрехт“ и славена за своите таланти.

Първи години[редактиране | редактиране на кода]

„Портрет на Анна Мария фон Шюрман“

Анна Шюрман се ражда в семейство на реформатори. Баща ѝ, Фредерик ван Шурман, починал 1623 г., произхожда от Антверпен, Нидерландия, а майка ѝ, Ева фон Харф цу Драйборн, от благородническото семейство на рода Юлих Айфел. От 1623 г. нататък Анна фон Шюрман живее в Утрехт и остава неомъжена. Тя владеела писмено и устно десет езика: нидерландски, френски, немски, английски, италиански, латински, гръцки, юдейски, сирийски (арамейски) и етиопски. Освен това тя имала солидни познания и таланти в плетаческото изкуство, живописта, стъклописа, гравюрата, дърворезбата. Работи като художничка, особено в портрета, била виртуозка в музиката, поетеса, географ, астроном, теолог, педагог, историчка, лингвистка и философ. В теологията е повлияна от възгледите на Gisbert Voetius, кореспондира си с много учени, като например Gerardus Johannes Vossius и Кристиян Хюйгенс / Christiaan Huygens/.

„Анна Мария ван Шурман“

Присъединяване към лабадистите[редактиране | редактиране на кода]

През 1666 Анна Мария фон Шюрман се запознава с Жан дьо Лабади. На 62 години тя се присъединява към общината на лабадистите и се отрича от предишните си писания, в които, според нея, проявявала мнима интелектуалност и гордост, далеч от Божието знание и Божиите повели. Вместо да продължи с находчивото, но празно филологическо занимание с познаването на Бога, тя смятала, трябва да се отдаде на просвещението на населението и на работата в общината. Тази необичайна постъпка и скъсването с публичния Живот вдигнали голям шум в обществото.

Анна Мария фон Шюрман се отправя след това заедно с лабадистите от Миделбург за Амстердам, а през 1670 за Херфорд във Вестфалия, където абатесата от княжески произход Елизабет фон дер Пфалц, им предоставя убежище за известно време. През 1673 Анна Мария издава първата част на своята автобиография : Еуклерия (Ευκληρία), в която обяснява и защитава своя избор за присъединяване към лабадистите. В тогава датския град Алтона край Хамбург, което е следващата спирка на преследваните, Лабади почива през 1674 г., и Анна Мария фон Шюрман, която отдавна се е утвърдила като духовна водачка, става глава на групата. Шюрман води лабадистите в западнофризийския град Вюверд, където те намират убежище в замъка Валта-Щате (Walta-State) От тук тя започва оживена размяна на писма с Елеонора фон Мерлау и Йохан Якоб Шютц Johann Jakob Schütz, който е вдъхновител на Collegium pietatis във Франкфурт и един от най-значимите представители на ранния лютерански пиетизъм, който също така има непосредствена роля за възникването на немския пиетизъм.

Анна Мария фон Шюрман почива през 1678 г., малко след завършването на втората част на своята автобиография Еуклерия, в която тя определя своята група лабадисти като зародиш на една бъдеща световна общност. Тя се противопоставя на всеобщо разпространеното мнение, че при лабадистите става дума за „луди жени“ и празни мечтатели.

Десет години след смъртта ѝ замъкът Валт-Щате става последно убежище и за Мария Сибила Мериан, за майка ѝ и двете ѝ дъщери.

Лабадистката общност просъществува още около седемдесет години, до към 1750 г.

„1659 ван Шурман – жената студент“

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Amica dissertatio inter Annam Mariam Schurmanniam et Andr. Rivetum de capacitate ingenii muliebris ad scientias, Париж 1638, на немски е позната под заглавието „Има ли право една християнска жена да следва?“ от (Adele Osterloh) Аделе Остерло
"Начална страница с портрет на произведението „Опускула“
  • Nobiliss. Virginis Annae Mariae a Schvrmann dissertatio, de ingenii muliebris ad doctrinam, meliores litteras aptitudine. Лайден 1642

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Феминистката Джуди Чикаго (Judy Chicago) ѝ посвещава в своята работа „The Dinner Party“ (1974 – 1979) един от тридесет и деветте комплекта за хранене.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ернст Мартин: Шурман, Анна Мария ван, в „Общи немски биографии“, том 33, изд. Дункер и Хумболд, Лайпциг, 1891 г., стр. 90 – 94
  • Мириам де Баар: Международни и междурелигиозни мрежи, За ранната лютеранско-пиетиска рецепция на А.М. ван Шурман и Антоанет Буриньон (Antoinette Bourignon)
  • Емил Квандт: А. М. фон Шюрман, Девата от Утрехт. Един християнски Живот от 17. век, Берлин 1871 г., в google-books
  • Михаел Шпанг: „Ако беше мъж. Живот и творчество на Анна Мария ван Шурман“, Дармщадт, изд. Научно книжно дружество, 2009 г. ISBN 978-3-534-21630-7
  • Паул Чакерт: Анна Мария фон Шюрман, звездата на Утрехт, доклад, 1876 г. (пдф)
  • Пиета ван Бийк: Първата жена студент: А. М. ван Шурман, Утрехт 2010, пдф
  • Димут Майер: Шурман, Анна Мария ван в: Биографски-библиографски църковен леикон, том 9, Баутц, Херцберг, 1995 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Литература за и от А. М. Шурман в каталога на Немската национална библиотека
  • Анна Мария фон Шюрман в: ФемБио (FemBio) ( Изследване на биографиите на жени с литературни данни и цитати)
  • Шюрман в портала „Рейнска история“
  • www.annamariavanschurman.org (by Pieta van Beek)