Анри Картан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Картан
френски математик

Роден
Починал
13 август 2008 г. (104 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Математика
Образование Екол нормал сюпериор
Работил в Страсбургски университет
Парижки университет
Екол нормал сюпериор
Университет Париж-XI: Париж-юг
Награди Награда Волф

Уебсайт Страница в IMDb
Анри Картан в Общомедия

Анри Картан е френски математик. Син на Ели Картан и Мари-Луиз Биакони. Често е смятан за един от най-влиятелните математици на своята епоха. Известен е с приносите си в теорията на функциите от множество комплексни променливи, топологията и хомологичната алгебра. Картан е един от основателите на кръга Бурбаки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анри Картан, по негови думи, започва отрано да се интересува от математика, без това да става под влияние на семейството му. Семейството му се премества в Париж през 1909 г., когато баща му получава професорско място в Парижкия университет.

Завършва гимназия в лицея Ош във Версай. През 1923 г. е приет в Екол нормал сюпериор. Там се среща с Андре Вейл. Защитава докторска дисертация през 1928 г., под ръководството на Пол Монтел, в областта на комплексния анализ.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г., Картан и Петер Тюлен публикуват, в статия Mathematische Annalen, доказателство на теорема, станала известна като Теорема на Картан-Тюлен.

Първата среща на бъдещите членове на кръга Бурбаки, в която и Картан участва, е на 14 януари 1935 г. На конгреса в Бес ан Шандес участват Солем Манделброт, Жан Дийодоне, Клод Шевале и Андре Вейл. Първоначалната цел да се направи трактат по анализ става все по-амбициозна с времето. [1]

През 1937 г., Картан предлага идеята за филтър, което понятие е обощение на граница, дефинирано като математическа структура в теорията на множествата.

Картан е ръководител на множество докторски дисертации, сред които тези на Жан-Пиер Сер и Рьоне Том.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. M. Mashaal, Henri Cartan, de Bourbaki à l'Europe unie, Pour la Science, octobre 2008, p. 100-102