Антиномия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Антиномия (от старогръцки – αντι и νoμoς – против, срещу, преди; и закон; буквално – „противозаконие”[1], „противопоставяне на два закона”) е термин, възприет от различни науки за обозначаването на някакво противоречие[2], било на фундаментално, било на конкретно ниво. При това противоречащите си гледни точки са еднакво доказуеми по логичен път.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Във философската терминология понятието „антиномия” има по-обособено значение в етиката. В останалите случаи то се използва по-скоро като епитет, а не като термин с конкретно значение. В етиката обозначава противопоставянето на два различни нравствени императивипредкантовата етика), антиномиите на самия Кант са свързани по-скоро със съотношението нравствен императив-познание. В съвременната етика антиномиите често (Николай Хартман), означават съотношението и взаимната хармония между две различни и противоположни ценности.

Математика[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено в математиката понятието антиномия е обобщаващо. В него се включват имащите различно значение в другите науки термини като „апория” и „парадокс”, които математиката интерпретира в частотно им емпирично изражение.

В българския език[редактиране | редактиране на кода]

В българския език „антиномия” се разбира в значението, което се придава на този термин от конкретните науки, основно от цитираните вече две. Думата присъства[3] в изданието от 2012 г. на Правописен речник на българския език. В разговорната реч е подходящо той да бъде заменен от термина „противоположност”, понякога от „двусмислие”, „загадка” и т.н. Които макар и да отразяват конкретните значения на термина, са по-подходящи на нивото на битовото общуване.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РБЕ
  2. Бакалов, Г. Речник на чуждите думи в българския език, Хемус, 1948, стр. 48.
  3. Официален правописен речник на българския език, Просвета, С., 2012, стр. 157.