Антиномия
Антиномия (от старогръцки – αντι и νoμoς – против, срещу, преди; и закон; буквално – „противозаконие“[1][2][3], „противопоставяне на два закона“) е термин, възприет от различни науки за обозначаването на някакво противоречие[4], било на фундаментално, било на конкретно ниво. При това противоречащите си гледни точки са еднакво доказуеми по логичен път.
Философия
[редактиране | редактиране на кода]Във философската терминология понятието „антиномия“ има по-обособено значение в етиката. В останалите случаи то се използва по-скоро като епитет, а не като термин с конкретно значение. В етиката обозначава противопоставянето на два различни нравствени императиви (в предкантовата етика), антиномиите на самия Кант са свързани по-скоро със съотношението нравствен императив-познание. В съвременната етика антиномиите често (Николай Хартман), означават съотношението и взаимната хармония между две различни и противоположни ценности.
Математика
[редактиране | редактиране на кода]Обикновено в математиката понятието антиномия е обобщаващо. В него се включват имащите различно значение в другите науки термини като „апория“ и „парадокс“, които математиката интерпретира в частотно им емпирично изражение.
В българския език
[редактиране | редактиране на кода]В българския език „антиномия“ се разбира в значението, което се придава на този термин от конкретните науки, основно от цитираните вече две. Думата присъства[5] в изданието от 2012 г. на Правописен речник на българския език. В разговорната реч е подходящо той да бъде заменен от термина „противоположност“, понякога от „двусмислие“, „загадка“ и т.н. Които макар и да отразяват конкретните значения на термина, са по-подходящи на нивото на битовото общуване.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ антиномия // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 19 септември 2025.: „Филос. Противоречие между две взаимно изключващи се положения, които еднакво убедително могат да се докажат по логичен път. — От гр. ἀντίνομία ‘противоречие’.“
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. антиномия // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 81.
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. антиномия // Речник на чуждите думи в българския език. 3. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 62.
- ↑ Бакалов, Г. Речник на чуждите думи в българския език, Хемус, 1948, стр. 48.
- ↑ Официален правописен речник на българския език, Просвета, С., 2012, стр. 157.