Антициклон
Антициклон в метеорологията се нарича въздушна маса, в която въздухът се движи низходящо от центъра към периферията, където налягането е по-ниско. В антициклоните винаги има само една въздушна маса – топла или студена. Друга тяхна особеност е въздействието на кориолисовата сила поради въртенето на Земята. Това е причината антициклонът да се върти в посока на часовниковата стрелка в Северното полукълбо и в посока, противоположна на часовниковата стрелка в Южното.
Понятието възниква като хипотеза, изказана от сър Френсис Галтън през 1863 година, която по-късно е потвърдена. Антициклоните са области, за които слънчевото и топло време и чистото небе са типични през лятото, докато през останалите сезони често е облачно и мъгливо. Температурите, причинени от зимните циклони са по-ниски от нормалните, особено ако небето е чисто. Периодите по време на антициклоните се характеризират с много малко или никакви валежи. Антициклоните са области на високо налягане. Те са обикновено по-големи от циклоните. Въздушните маси от антициклони се движат бавно надолу, простирайки се хоризонтално на няколкостотин километра. Обикновено антициклонът се формира в регион от студен въздух зад циклон, докато той отминава, и преди появата на следващия. Спускащият се въздух променя температурата си благодарение на сгъстяването си. По този начин антициклонът преминава в топъл.
Като цяло, антициклони са свързани с хубаво време. Когато въздухът се спуска надолу, той се сгъстява, което води до загряване и изсушаване. Това води до ясно небе и увеличава способността на въздуха да пропуска по-лесно слънчевата лъчиста енергия. През лятото това означава високи температури, дължащи се на затоплянето на земната повърхност. През зимата това означава ниски температури, дължащи се на излъчването на топлина от повърхността в космоса.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Циклони и антициклони Архив на оригинала от 2008-10-06 в Wayback Machine.
