Антон Бернолак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Бернолак
Anton Bernolák
словашки филолог
Bernolak Anton.jpg
Роден
Починал
Погребан Нове Замки, Словакия

Религия католицизъм
Научна дейност
Област Филология
Известен с Първите кодификации на словашкия език
Антон Бернолак в Общомедия

А́нтон Бернола́к (на словашки: Anton Bernolák); 3 октомври 1762, Сланица – 15 януари 1813, Нове Замки) е словашки филолог и католически свещеник. Автор на първата кодификация на словашкия литературен език.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Бернола́к в Братислава.

Антон Бернолак е роден в семейството на земан – земевладелец от село Сланица на Орава на 3 октомври 1762 г. (тази дата е установена като ден на кръщението, денят на раждане е неизвестен). През 1774 – 1778 г. учи в гимназията в Ружомберк, а по-късно в Братислава, Търнава и накрая учи две години теология във Виена. Бернолак се интересува от лингвистика, история, икономика, медицина и други науки по време на следването си. През 1787 г. завършва обучението си в генералната семинария в Братислава. С подкрепата на кръжока от любители на родния език, чиито член е и той, през 1787 г. Бернолак публикува анонимно "Филологическо-критично разсъждение на славянската писменост» (Dissertatio philologico-critica де literis Slavorum) с приложението „Ортография“ (Orthographia). Годината на публикуване на тази книга се смята за дата на началото на историята на словашкия език.[1]

След завършването на семинарията, А. Бернолак изпълнява задълженията си на свещеник в Чеклис (Čeklís, Čeklýs aj Lužnica) – днес село Бернолаково), докато продължава научната си дейност – през 1790 г. Бернолак публикува първата граматика на словашкия език (Grammatica Slavica). През 1791 г. публикува труда си за словашкото словообразуване „Етимология на словашките думи“ (Etymologia vocum slavicarum), през същата година се премества в Търнава, където работи като секретар в архиепископския викариат. От 1797 г. до смъртта си през 1813 г. Бернолак живее в град Нове Замки, където работи като декан и управител на градското училище. Започнал да събира материали за своя „Словашко-чешки-латинско-немско-унгарски речник“ (Slowár Slowenskí Češko-Laťinsko-emecko-Uherskí) в Чеклис, Бернолак продължава съставянето му в Нове Замки, но не успява да го публикува заради финансови и други проблеми. Речникът е завършен и публикуван след смъртта му, през 1825 – 1827 г., благодарение най-вече на усилията на каноника Ю. Палкович.[3]

В лингвистичните си трудове Бернолак представя програма за кодификации на словашкия литературен език, нареченибернолаковщини. Тази литературна норма е основавана предимно на западнословашкия интердиалект (наддиалектична форма, използвана от образованото население на Западна Словакия), съчетаващ в себе си елементи от диалектите на западнословашкия диалект и чешкия литературен език.[4] Берлолаковският вариант на литературния език се използва единствено в средите на словашката интелигенция с католическо вероизповедание и не се превръща в единен словашки литературен език (словаците-протестанти продължават да се придържат към традиционното използване на чешкия литературен език). Бернолаковщините отпадат от употреба в средата на XIX век, но за времето на половинвековната употреба на тази версия на словашкия език са публикувани голям брой произведения религиозна и светска литература (например поезията на Ян Голи и прозата на Юрай Фандли).[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Людовит Щур – автор на съвременната версия на словашкия книжовен език.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Смирнов, Л. Н.. Словацкий литературный язык эпохи национального возрождения. М., Институт славяноведения РАН, 2001. ISBN 5-7576-0122-1. с. 11. (на руски)
  2. а б Смирнов, Л. Н.. Западнославянские языки. Словацкий язык. Языки мира. Славянские языки. М., Academia, 2005. ISBN 5-87444-216-2. с. 276. (на руски)
  3. Смирнов, Л. Н.. Словацкий литературный язык эпохи национального возрождения. М., Институт славяноведения, 2001. ISBN 5-7576-0122-1. с. 11 – 12. (на руски)
  4. Смирнов, Л. Н.. Словацкий литературный язык эпохи национального возрождения. М., Институт славяноведения, 2001. ISBN 5-7576-0122-1. с. 12. (на руски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Бернолак, Антон // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бернолак, Антон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.