Антон Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Антон Славчев Георгиев е елекроинженер, специалист по телекомуникации, възпитаник и преподавател в Техническия университет, Варна, а от 2020 г. – професор във Варненския медицински университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антон Славчев Георгиев е роден в Бургас на 30 август 1960 г. През 1979 г. завършва средното си образование в Техникума по механотехника, преименуван по-късно на Професионална гимназия по механоелектротехника и електроника, в Бургас. От 1979 до 1981 г. отбива военната си служба. От 1981 до 1986 г. е студент в Техническия университет във Варна, където завършва магистърска степен по специалност „Съобщителна техника“.[1] От 1989 до 1993 г. е докторант в Техническия университет в София. Повече от 32 години е преподавател във Варненския технически университет, от 1988 до 2020 г. От 2019 година проф. Антон Славчев Георгиев е преподавател в Медицински университет Варна.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • Участник в научни проекти, съвместно с ТУ София, свързани с изследвания на проблемите с надеждността, проучване на причините за ниската надеждност, събиране и обработка на данни за отказите, анализ на причините за тях и предложения за повишаване на експлоатационната надеждност на аналоговите уплътнителни телефонни системи УТС 100. Проектите са стартирани през 1989 и през 1991 г. и са възложени от Комитета по съобщения и информатика към Министерския съвет.
  • Кандидат на техническите науки от януари 1994 г.
  • От 2011 до 2015 г. е заместник-декан по учебната работа на Факултета по електроника във Варна.
  • Началник "Учебен отдел" на Технически университет Варна от 2015 до 2019 г.
  • Председател на Държавната комисия за присъждане на бакалавърска степен в катедра Електроника и микроелектроника от 2012 – 2019 г.
  • Доктор на техническите науки – от 8.02.2016 г.
  • Професор в ТУ Варна от октомври 2019 г.
  • От февруари 2020 г. е професор в Медицински университет, Варна, в катедрата по медицинска апаратура, електронни и информационни технологии в здравеопазването[2]
  • Автор или съавтор е на над 160 научни публикации, от които над 30 учебника и учебни пособия.

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

  • Надеждност на електронната апаратура
  • Извличане на данни
  • Теория на вероятностите

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Участие в 40-ата юбилейна международна пролетна конференция по технологии в електрониката през 2017 г. в София, под егидата на IEEE (Институт на инженерите по електротехника и електроника), с организационното съдействие на Дрезденския технически университет.[3]
  • През 2019 г. е участник в кандидат ректорската кампания, според публикуван страничен коментар на събитието в offnews.bg и на moreto.net.[4][5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]