Анхелика Ривера
| Анхелика Ривера Angélica Rivera | |
| мексиканска актриса и Първа дама на Мексико | |
 | |
| Родена | Анхелика Ривера Уртадо
|
|---|---|
| Религия | Католицизъм |
| Националност |  Мексико |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1989 г. |
| Семейство | |
| Съпруг | Хосе Алберто Кастро (2 декември 2004 – 19 май 2009) Енрике Пеня Нието (27 ноември 2010 – 8 февруари 2019)[1] |
| Партньор | Хосе Алберто Кастро (90-те години на XX век – 2 декември 2004) |
| Деца | София Кастро, Фернанда Кастро и Рехина Кастро |
| Уебсайт | |
| Анхелика Ривера в Общомедия | |
Анхелика Ривера Уртадо (на испански: Angélica Rivera Hurtado) е мексиканска актриса и Първа дама на Мексико.[2] От 2010 г. до 2019 г. е съпруга на Енрике Пеня Нието, президент на Мексико в периода 2012 – 2018 г.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Анхелика Ривера е дъщеря на Мануел Ривас Руис и Мария Еухения Уртадо Ескаланте. Била е омъжена за мексиканския продуцент Хосе Алберто Кастро, с когото имат три дъщери. През 2008 г., след граждански развод,[4] актрисата иска отмяна на брака и от католическата църква. През 2009 г. е обявен за невалиден.[5]
На 27 ноември 2010 г. Анхелика Ривера се омъжва за губернатора на щата Мексико Енрике Пеня Нието. Церемонията е проведена в катедралата на град Толука. От този момент Ривера става първа дама на щата. Няколко дни по-късно, обявява, че се оттегля от актьорската дейност, за да „се посвети на съпруга и децата си“[6] Двойката има общо 6 деца – Паулина, Алехандро и Никол Пеня Претелини (от първия брак на Пеня Нието), и София, Фернанда и Рехина Кастро Ривера (от брака на Анхелика с Хосе Алберто Кастро).
На 30 март 2012 г. започва президентската кампания на Енрике Пеня Нието в различни части на Мексико, в която е придружен от съпругата си.[3]
На 8 февруари 2019 г. Анхелика Ривера съобщава чрез социалните мрежи, че се развежда с Енрике Пеня Нието.[7] На 2 май 2019 г. официално приключва разводът помежду им.
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Анхелика започва кариерата си като модел, печелейки конкурса за красота Лицето на Мексико през 1987 г.
.jpg)
Като актриса дебютира през 1989 г. в теленовелата Dulce desafío.
Следващите теленовели, в които участва, са Просто Мария (1989) и Моя малка Соледад (1990), режисирани от Беатрис Шеридан, Да докоснеш звезда II (1991), Мечта за любов (1993), но голяма популярност получава с теленовелата Господарката (1995), в която изпълнява главната роля, партнира си с Франсиско Гаторно и Синтия Клитбо.
През 1997 г. получава главната роля в теленовелата Ураган. През 1998 г. Хосе Алберто Кастро ѝ поверява главната роля в теленовелата Анхела, където си партнира с Хуан Солер и Жаклин Андере.
През 2003 г. получава първата си главна отрицателна роля в теленовелата Тъмна орис, продуцирана от Салвадор Мехия.
През 2007 г. участва в теленовелата Дестилирана любов, където изпълнява ролята на „Чайката“, откъдето получава прякора си. След приключване на теленовелата Анхелика Ривера решава да се оттегли от актьорската сцена.
През 2025 г., след 18-годишно отсъствие, Анхелика Ривера се завръща към актьорската си кариера с теленовелата Със същия поглед, в която изпълнява главната роля.
Първа дама на Мексико
[редактиране | редактиране на кода]
На 1 декември 2012 г. съпругът ѝ Енрике Пеня Нието поема президентския пост на Съединените мексикански щати, с което Ривера става Първа дама на страната.[2]
На 6 март 2013 г. Анхелика Ривера е назначена за председател на Гражданския консултативен съвет на Национална система за интегрално развитие на семейството,[2] който заема до 30 ноември 2018 г.
През 2014 г., на официално посещение в Европа, президентската двойка посещава Франция, Испания и Светия престол. В Испания Анхелика Ривера е удостоена с Oрдена на Исабел Католическа.[8]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Телевизия
[редактиране | редактиране на кода]- Със същия поглед (2025) – Елоиса Обрегон
- Дестилирана любов (2007) – Тереса Ернандес Гарсия де Монталво „Чайката“ / Мариана Франко Виляреал
- Тъмна орис (2004) – Марсия Монтенегро
- Sin pecado concebido (2001) – Мариана Кампос Ортис
- Анхела (1998/99) – Анхела Белати / Анхела Бернал / Анхела Гаярдо Белати
- Ураган (1997/98) – Елена Роблес
- Господарката (1995) – Рехина Виляреал
- Мечта за любов (1993) – Исабел Гонсалес / Ерика де ла Крус
- Televiteatros (1993) – Лейди Уиндермере
- La pícara soñadora (1991) – Джована Карини
- Mujer casos de la vida real (1991)
- Да докоснеш звезда II (1991) – Силвана Велес
- Моя малка Соледад (1990) – Мариса Виясеньор
- Просто Мария (1989/90) – Исабела де Пенялберт
- Dulce desafío (1988/89) – Мария Инес
Кино
[редактиране | редактиране на кода]- ¡Aquí esp-p-antan! (1993) – Габи
Награди и номинации
[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Категория | Теленовела | Резултат |
|---|---|---|---|
| 2008 | Най-добра актриса в главна роля | Дестилирана любов | Печели |
| 2004 | Най-добра актриса в отрицателна роля | Тъмна орис | Печели |
| 2002 | Най-добра актриса в главна роля | Sin pecado concebido | Номинирана |
| 1996 | Най-добра актриса в главна роля | Господарката | Номинирана |
| Най-добро женско откритие | Печели | ||
| 1994 | Най-добро женско откритие | Мечта за любов | Номинирана |
| 1991 | Най-добра млада актриса | Моя малка Соледад | Номинирана |
- Награди El Heraldo de México
| Година | Категория | Теленовела | Резултат |
|---|---|---|---|
| 1998 | Най-добра актриса | Ураган | Номинирана |
| 1996 | Най-добра актриса | Господарката | Номинирана |
- Награди Palmas de Oro (2004)
| Категория | Теленовела | Резултат |
|---|---|---|
| Най-добра актриса в отрицателна роля | Тъмна орис | Печели[9] |
- Награди ACE (Ню Йорк)
| Година | Категория | Теленовела | Резултат |
|---|---|---|---|
| 2005 | Най-добра актриса | Тъмна орис | Номинирана[10] |
- Награди Bravo (Мексико) 2008
| Категория | Теленовела | Резултат |
|---|---|---|
| Най-добра актриса | Дестилирана любов | Печели[11] |
- TV Adicto Golden Awards
| Година | Категория | Теленовела | Резултат |
|---|---|---|---|
| 2007 | Най-добра актриса | Дестилирана любов | Печели |
| Най-добра двойка | Дестилирана любов | Печели[12] | |
Почетни отличия
[редактиране | редактиране на кода]
Голям кръст на Ордена на Исабел Католическа (Кралство Испания, 6 юни 2014)[13]
Голям кръст на Ордена на Карлос III (Кралство Испания, 19 юни 2015)[14]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ archive.today
- 1 2 3 Presidencia de México. (6 de marzo de 2013) La familia es el corazón que hace que México se mueva: Angelica Rivera de Peña Архив на оригинала от 2017-12-22 в Wayback Machine.
- 1 2 Los videos detrás de cámaras de 'La Gaviota' con Peña Nieto Архив на оригинала от 2012-07-19 в Wayback Machine. ADN Político 22 de abril de 2012.
- ↑ Angélica Rivera y José Alberto Castro firman divorcio Архив на оригинала от 2020-02-22 в Wayback Machine. Esmas. 17 de diciembre de 2008.
- ↑ Angélica Rivera se desahoga Revista Quién, 29 de junio de 2009.
- ↑ Angélica Rivera se retira por amor // Архивиран от оригинала на 17 декември 2014. Посетен на 21 декември 2017.
- ↑ www.cnnespanol.cnn.com
- ↑ El Informador. (9 de junio de 2014) El rey de España condecora a Peña Nieto y Angélica Rivera Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Premian lo mejor del espectculo mexicano // Посетен на 26 de septiembre de 2016.
- ↑ COLOMBIA EN PREMIOS DE LA GRAN MANZANA – Archivo Digital de Noticias de Colombia y el Mundo desde 1.990 – eltiempo.com // Посетен на 26 de septiembre de 2016.
- ↑ Arrasa Destilando amor en los Premios Bravo // Посетен на 26 de septiembre de 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Adicto Golden Awards... por Alvaro Cueva; La peor telenovela extranjera es..../articulo_detalle.php?IdArticulo=3227 Alvaro Cueva (TV Adicto Golden Awards 2007 por Alvaro Cueva; La peor telenovela extranjera es....)
- ↑ Boletín Oficial del Estado
- ↑ BOE-A-2015-6860 Real Decreto 528/2015, de 19 de junio, por el que se concede la Gran Cruz de la Real y Distinguida Orden Española de Carlos III a la Excelentísima Señora Angélica Rivera de Peña, esposa del Presidente de los Estados Unidos Mexicanos. // boe.es, 19 de junio de 2015. Архивиран от оригинала на 14 юли 2015. Посетен на 3 de julio de 2015.