Аполония фон Хенеберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аполония фон Хенеберг
графиня на Цимерн
Wildensteiner Altar-Drehflügel-rechts-innen.jpg
Графиня Аполония фон Хенеберг на олтара във Вилденщайн 1536 г.
Лични данни
Други титли графиня от Хенеберг
Родена
Починала
Семейство
Династия Дом Хенеберг
Баща Херман VIII фон Хенеберг-Рьомхилд
Майка Елизабет фон Бранденбург
Брак Готфрид Вернер фон Цимерн
Потомци Анна, Барбара
Алианц герб на Цимерн-Хенеберг, Zimmerischen Chronik, Handschrift B

Аполония фон Хенеберг (на немски: Apollonia von Henneberg; * 1500; † 21 април 1548) от линията Ашах-Рьомхилд на Дом Хенеберг е графиня от Хенеберг и чрез женитба графиня на Цимерн.

Тя е дъщеря на граф Херман VIII фон Хенеберг-Рьомхилд (1470 – 1535) и съпругата му принцеса Елизабет фон Бранденбург (1474 – 1507), дъщеря на курфюрст Алберт III Ахилес фон Бранденбург и втората му съпруга Анна Саксонска.[1]

Аполония е близка роднина на имперския канцлер Бертхолд фон Хенеберг. Тя е възпитавана заедно с Елизабет фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах, дъщеря на маркграф Фридрих II фон Бранденбург-Ансбах-Кулмбах) при нейната леля Елизабет, херцогинята на Вюртемберг, в нейния вдовишки дворец в Нюртинген). Там се запознава с бъдещия ѝ съпруг Готфрид Вернер фон Цимерн.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Аполония фон Хенеберг се омъжва 1518 г. за фрайхер Готфрид Вернер фон Цимерн (* 12 август 1484 в Мескирх; † 2/12 април 1554), син на Йохан Вернер I фон Цимерн († 1495) и Маргарета фон Йотинген († 1528).[2] Готфрид Вернер фон Цимерн има конфликт с нейния баща, двамата се сдобряват през 1521 г. Чрез съдействието на епископа на Щрасбург баща ѝ Херман фон Хенеберг плаща зестра от 4000 гулдена. Той е издигнат на граф през 1538 г. и престроява дворец Мескирх.

Готфрид Вернер и Аполония фон Хенеберг в Donaueschinger Codex 593a
Анна графиня фон Цимерн съпруга на граф Йос Никлас II фон Цолерн, дъщеря на Готфрид Вернер и Аполония
Барбара графиня фон Цимерн, сляпата дъщеря на Аполония, живее като монахиня в Инцигкофен

Те имат две дъщери:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ulrich Heß: Henneberg, Grafen von. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 536 – 538.
  • Johannes Mötsch, Henneberg, Grafen von, in: Historisches Lexikon Bayerns, 2010
  • Johannes Mötsch: Regesten des Archivs der Grafen von Henneberg-Römhild. 2 Teilbände. Böhlau, Köln u. a. 2006, ISBN 3-412-35905-X
  • Erica Bastress-Dukehart: The Zimmern chronicle. Nobility, memory, and self-representation in sixteenth-century Germany. Ashgate, Aldershot 2002, ISBN 0-7546-0342-3
  • Erica Bastress-Dukehart: The Zimmern Chronicle. Verlag Ashgate, Aldershot (GB) und Burlington (USA) 2002.
  • Gerhard Wolf: Von der Chronik zum Weltbuch: Sinn und Anspruch südwestdeutscher Hauschroniken am Ausgang des Mittelalters. Berlin; New York: de Gruyter, 2002.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Julius von Minutoli: Das kaiserliche Buch des Markgrafen Albrecht Achilles, Schneider, 1850, S. 492
  2. Apollonia v.Henneberg, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]