Артефакт (археология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Микенска делва с изобразен октопод от 1200 – 1100 г. пр.н.е.

Артефакт е общ термин за предмет, направен или придаден от хора като инструмент или произведение на изкуството, особено обект от археологически интерес.[1] В археологията думата се е превърнала в термин с особен нюанс и се определя като обект, възстановен чрез археологически усилия, който може да е културен артефакт с културен интерес.

„Артефакт“ е общият термин, използван в археологията, докато в музеите еквивалентният общ термин обикновено е „обект“, а в историята на изкуството може би „произведение на изкуството“ или по-специфичен (конкретен) термин като „дърворезба“. Един и същи обект може да бъде наречен с всеки от тези термини в различен контекст, като по-специфичните термини ще се използват, когато се говори за отделни обекти или групи от подобни.

Артефактите съществуват в много различни форми и понякога могат да бъдат объркани с екофакти (органичен материал, открит на археологически обект) и „характеристика“ (колекция от един или повече контексти, представящи някаква човешка непреносима дейност, като огнище или стена); и трите понякога могат да бъдат намерени заедно на археологически обекти. Те могат да съществуват и в различни видове контекст в зависимост от процесите, които са действали върху тях с течение на времето. Провеждат се разнообразни анализи на артефакти и предоставяне на информация за тях. Процесът на анализ на артефакти чрез научна археология обаче може да бъде възпрепятстван от плячкосването и събирането на артефакти, което предизвиква етичен дебат.

Контекст[редактиране | редактиране на кода]

Артефактите могат да са съпроводени с всеки археологически контекст или източник като:

  • Погребани заедно с тяло
  • От която и да е „характеристика“, напр. като старо сметище за битови отпадъци или друга домашна обстановка
  • Оброчно депозиране – един или повече предмети, изложени или депозирани, без намерение за възстановяване или използване, на свещено място за религиозни цели
  • Съкровища

Примерите включват каменни инструменти, керамични съдове, метални предмети като оръжия и предмети от лична украса като копчета, бижута и дрехи. Костите, които показват признаци на човешка модификация, също са примери.

Природните обекти като пожар, напукани скали от огнище или растителен материал, използван за храна, се класифицират от археолозите по-скоро като екофакти, отколкото като артефакти.

Артефактите съществуват в резултат на поведенчески и трансформационни процеси. Процесът на поведение включва придобиване на суровини, производството им за конкретна цел и след това изхвърляне след употреба. Трансформационните процеси започват в края на поведенческите процеси; това е, когато артефактът се променя от природата и/или хората, след като е бил депозиран. И двата процеса са важни фактори за оценка на контекста на артефакт.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. artefact. (n.d.). // Collins English Dictionary – Complete & Unabridged 11th Edition. Посетен на 2 August 2012.
  2. Ashmore, Wendy. Archaeology: Discovering Our Past. Boston, McGraw-Hill Higher Education, 2003. ISBN 978-0767427272. с. 60 – 75.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Artifact (archaeology)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.