Атанас Мочуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Мочуров
български писател
Роден

Образование Софийски университет
Народен представител в:
VII ВНС   

Атанас Савов Мочуров-Сломер е български писател – поет, белетрист, литературен критик, драматург и публицист, и политик – бил е депутат във Великото народно събрание. Член е на Съюза на българските писатели. Живее във Варна.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Мочуров е роден на 12 май 1931 година[1] в село Поликраище, Горнооряховско,[2], но израснал в село Сломер, Великотърновско. Завършва филологическия факултет на Софийския университет. Работи като учител и редактор.[1] От 1967 година живее във Варна, работи в книгоиздателство „Георги Бакалов“, в Радио Варна и в алманах „Простори“.[2]

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Автор на литературна анкета със Славейко Чамурлийски – „Живях в облаците“, и на „Александър Геров“ (1970). Книги с поезия: „Доверие“ (1960), „Стихотворения“ (1963) „Вървя към теб“ (1968), „Но животът е прекрасен“ (1972), „Кой ще спре дъжда“ (1976), „Всичко съм простил“ (1977), „Живея все така“ (1981, избрано), „Венчалните пръстени“ (1983) и др.; романи: „Мамо, ти си плакала“, „Последното отечество“ (1977, 1980), „Покажи ми пътя към дома“ (1982) „Болките се будят нощем“, „И над бездната има небе“ (1983) и др.; книги за деца: „Веселите петлета“, „Откраднатата баба“, „Хитър Петър“ и др.; куклени пиеси: „Златният делфин“, „Какво е най-добре“, „Похищението на старата мома“ и др. Автор и на „Сезонът на илюзиите свърши“ (1994) „На утрото в сълзата“ (1995), „Речник на римите в българския език: Практическо помагало за професионалисти и начинаещи“ (1999), „Книга за българския народ“ (2002) и др.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]