Атауро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атауро
Ataúru
Entre Berau e Vila (Ravina do Mar)- caminho de Aikabela.jpg
Страна Източен Тимор Източен Тимор
Адм. единица Дили
Акватория Пролив Ветар
Площ 140,5 km²
Население 8602 жители
61,2 души/km²
East Timor adm-2 location map.svg
-8.25° с. ш. 125.5833° и. д.
Местоположение в Източен Тимор
Атауро в Общомедия

Атауро или Камбинг (на португалски: Ataúro, на тетум: Ataúru) е един от двата острова, принадлежащи към Източен Тимор (вторият е Жаку). Населението на Атауро според преброяването от 2010 година е 8 602 души,[1] повечето от които живеят в главния град на острова – Маумета. Островът е включен в столичния окръг Дили.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на острова на местния език може да се преведе като „коза“; индонезийското име на острова е Пулау Камбинг (камбинг означава „коза“ на индонезийски). Островът е наречен така вероятно поради големия брой кози, които се развъждат там.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно Лисабонския договор от 1859 г. между Нидерландия и Португалия, Атауро влиза в португалската част на Източен Тимор, но португалското знаме не е издигнато преди 1884 г., когато се състои официална церемония. Жителите на Атауро не плащат данъци на Португалия преди 1905 г. Скоро след това, Атауро започва да се използва като затворнически остров.[2]

Като част от Португалски Тимор, Атауро влиза в община Дили, съвпадаща със съвременната област Дили. С придобиването на независимост на Източен Тимор, едно от предложенията е да се реорганизират областите и Атауро да придобие статут на автономен район. Макар, че това не е извършено, островът административно е включен като подобласт на Дили.

На 11 август 1975 г., когато Тиморският Демократичен съюз извършва преврат, опитвайки да спре нарастването на популярността на ФРЕТИЛИН, португалският губернатор Марио Лемос Пирес бяга на Атауро, от където по-късно се опитва да посредничи за споразумение между двете групи. Той е призован от ФРЕТИЛИН да се завърне и да започне процеса на деколонизация, но Пирес настоява, че са необходими инструкции от страна на правителството в Лисабон. На 10 декември 1975 г., в страната и на острова нахлува индонезийската армия. Островът става част от независим Източен Тимор на 20 май 2002 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

На Атауро не достига прясна вода. Намиращите се на острова водоизточници и резервоари не са в състояние да решат този проблем. През 2004 г. Португалия финансира проект за подобряване на качеството на водите и инфраструктурата на разпределението ѝ. Островът е свързан със столицата Дили чрез ферибот, като пътят отнема около два часа.

На острова се наблюдават два ясно изразени сезона: влажен и сух. Растителността е представена от евкалиптови гори, по откритите склонове на хълмовете често се срещат варовикови скали. Тропическите гори са характерни за долините.

Изглед на връх Манукоко и селището Вила

Релефът на острова е оформен в резултат на ерозията на издигнатите, първоначално подводни вулкани от неогена, която е образувала тесни, разчленени хребети със стръмни склонове. До височина от около 600 m има обширни области на издигнати корали. Островът е пострадал от обширно разчистване на природната растителност за на отглеждане на земеделски култури. На връх Манукоко (над 700 m) все още могат да се открият тропически полу-вечнозелени планински гори в закътаните долини, които обхващат около 40 km2.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Атауро е доста необичаен в религиозно отношение за Източен Тимор, тъй като много от жителите на северния остров са протестанти, а не католици. Те са покръстени от холандска калвинистка мисия от остров Алор в началото на 20 век.

На Атауро се говорят четири диалекти на уетарския език (рахешук, ресук, раклунгу и даду'а), който произхожда от остров Уетар в Индонезия.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Atauro Island“ и страницата „Атауро“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.