Аудиокнига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Датски актьори, които записват аудиокнига

Аудиокнигата, книгата за слушане или говореща книга е звукозапис на текст, който бива прочетен на глас. Записът на реч е бил достъпен в библиотеките на училищата и в музикалните магазини още от 1930 г. Много от тогавашните записи не били на цели книги, а на поеми и пиеси. Чак през 1980-та година аудиокнигите започнали да привличат вниманието на издателствата на книги, след което започнали да ги приемат на същото ниво като обикновените книги.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Израза „Говореща книга“ излиза на бял свят през 1930-та година, от програми, стартирани от правителството, направени за слепите хора, а израза „аудиокнига“ започва да бъде използван от 1970-та година, когато аудио касетите започват да заместват грамофонните плочи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на звукозаписващите устройства идва през 1877 година от изобретението на Томас Едисън – фонографът. Една от идеите на Едисън била „Фонографната книга“, която щяла да служи на слепите хора, да слушат, това което не могат да прочетат. Първите думи, които били записани на устройството бил рецитала на „Мери имаше малко агънце“ от самия изобретател. През 1878 година е била проведена първата демонстрация в Кралският институт в Британия.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Продукцията на една аудиокнига се извършва от разказвач, който чете дадена книга в стая за звукозапис, докато студио инженерът и режисьорът записват и ръководят процесът. Ако се допусне грешка, записа бива спиран и разказвачът прочита отново текстът, където е допусната грешката. Със скорошните напредвания на технологията, много от аудиокнигите се записват в домашни студиа от разказвачите, които работят самостоятелно. Аудиокнигите, които са изработени от главните издателства, преминават през процес на проверяване и редактиране, след като прочита е завършен.

На разказвачите най-често им се плаща на края на един записан час, което значи, че ако им е отнело 20 часа да запишат 5 часова книга, им се плаща само за тези 5 часа. В зависимост от разказвача и неговите умения, заплатата варира от 263 лева до 700 лева (от 2011 година). Като цяло цената, която излиза за продукцията на една аудиокнига е различна, тъй като по дългите книги отнемат повече време и назначаване на достоверни в индустрията разказвачи, които изискват по-голямо заплащане. Можем да кажем, че цената за направата на една аудиокнига е намаляла сравнително от 1990-та година, от 43 835 лв. до 3500-5260 лв. през 2014 г.

Ползи[редактиране | редактиране на кода]

Аудиокнигите се използват, за да помогнат на децата да подобрят своето четене и разбирането от прочетеното. Те също така са изключително полезни на слепите хора.

  • Някои хора искат да слушат аудокнига, докато четат хартиената книга. Това им помага да научат правилното произношение на думи, които биха произнасяла грешно, ако са чели само хартиената версия.
  • Доста от почитателите на аудиокниги ги харесват, защото това им позволява да правят други рутинни неща като трениране, готвене, чистене и т.н.
  • Аудиокнигите са станали доста популярни с много от хората, които обичат да пътуват често.

Слушателски практитки[редактиране | редактиране на кода]

Аудиокнигите са ценен обучителен ресурс, заради техния формат. За разлика от хартиените книги и обучителните видеа, човек може да научава нови неща от аудиокнигите, докато в същия момент прави други дейности. Много голям процент от възрастните хора слушат аудиокниги, докато шофират или са в градския транспорт. Дори някои ги използват като начин да релаксират и да им помогнат да заспят.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Audiobook“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.