Афифе Жале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Афифе Жале
Afife Jale
турска актриса

Родена
Починала
Афифе Жале в Общомедия

Афифе Жале (на турски: Afife Jale) е турска театрална актриса, известна като първата мюсюлманска актриса в театър в Турция.

Родена е като Афифе в Истанбул през 1902 г.[1] в семейството на Хидайет и съпругата му Метие. Тя има сестра Бехие и брат Салах.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Афифе учи в Промишленото девическо училище в Истанбул, но иска да бъде актриса. В Османската империя на туркските жени не е позволено да играят на сцена чрез декрет на Министъра на вътрешните работи. Само жени немюсюлманки от гръцки, арменски или еврейски произход могат да играят.[1]

Бащата на Афифе е против нейната театрална кариера, защото я смята за погрешна. По тази причина тя бяга от дома си. Започва да се обучава в театъра на новосъздадената градска консерватория.[1] Консерваторията открива курс за обучение на жени-мюсюлманки за актриси с идеята да играят само пред женска публика.[2]

Афифе дебютира на сцената през 1920 г. в ролята на „Емел“ от пиесата „Yamalar“, написана от Хюсеин Суат. Тя получава ролята след като арменката Елиза Бинемекиян заминава в чужбина. Афифе приема театралното име Жале за тази пиеса и от тогава е наричана Афифе Жале. Играейки на сцената на театър „Аполон“ в Кадъкьой Афифе Жале се превръща в първата жена-мюсюлманка, която играе в театър в страната. Налага се поне два пъти да бъде крита от нейни колеги актьори-немюсюлмани по време на полицейски проверки по средата на пиеси. Управата на консерваторията е предупредена за ограниченията, което води до освобождаването ѝ от театъра през 1921 г.[1][2][3] След това играе в други театрални компании под различни сценични имена.[2]

В резултат на това тя изпада във финансови трудности и започва да страда от силно главоболие. Пристрастява се към морфин, който доктора ѝ предписва за лечение.[1]

През 1923 г. Кемал Ататюрк, основателя на новата турска република, премахва ограниченията от османската ера за актрисите-мюсюлманки. Това води до края на страховете на Афифе. Тя отново се присъединява към театъра и обикаля с неговата трупа Анадола. Нейното пристрастяване към морфина влошава здравето ѝ и води до пенсионирането от театъра.[1]

Семеен живот[редактиране | редактиране на кода]

Афифе Жале обеднява след напускането на театъра. През 1928 г. се запознава със Селахатин Пънар (1902 – 1960), музикант, който свири на турска тамбура, на концерт на османска класическа музика. Двамата сключват брак през 1929 г. и се местят в апартамент в квартал Фатих в Истанбул. Брачният им живот не върви добре и те се развеждат през 1935 г., когато зависимостта на Афифе от морфин повлиява негативно на брака им.[3] Селахатин Пънар композира множество музикални произведения, които по-късно ще станат класически и които са свързани с отношенията му със съпругата му по време на брака им.[1]

Загрижени за нейната зависимост от морфина, приятелите на Жале от консерваторията я водят в психиатричната болница Бакъркьой. Тя прекарва там последните години от живота си и умира там на 24 юли 1941 г.[3] Мястото ѝ на погребение е забравено.[1]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

През 1987 г. журналистката Незихе Араз (1922 – 2009) пише пиесата „Афифе Жале“, която е играна в театъра и е сниман филм по нея.[2][4]

Трагичният живот на Афифе Жале е показван два пъти на кино, първият път във филма от 1987 г. „Афифе Жале“, режисиран от Сахин Кайгън,[3][5] а през 2008 г. във филма на Сейда Аслъ Кълъчкъран „Килит“,[6], като и в двата филма главната роля се изпълнява от Мужде Ар.[2][7]

През декември 1988 г. се изпълнява сюитата за съвременен балет на Тургай Ерденер „Афифе“[8]. Хореограф на сюитата е Бейхан Мърфи. Пиеса в две действия драматизира живота на Афифе в четири сцени с цветове – злато (младост), червено (борба), лилаво (пристрастяване) и сребро (смърт).[2][3] Балетът е изпълнен отново през 2012 г. в операта Сюрейя в Кадъкьой.[9][10]

През 2000 г. в продажба е пуснат музикалния албум „Афифе“, който съдържа класически музикални песни от сопраното Селва Ерденер, акомпанирана от симфоничния оркестър Чайковски на московското радио.[2][8]>

През 2004 г. е излъчен документалния филм „Yüzyılın aşkları: Afife ve Selahattin“ на режисьора Кан Дюндар. В него е показан брака ѝ с Селахатин Пънар.[2][11]

В предградието Ортакьой на квартал Бешикташ в Истанбул на нейно име е наречения местния културен център „Afife Jale Kültür Merkezi“ и театрална сцена „Afife Jale Sahnesi“.[2][12]

От 1997 г. се раздава театралната награда „Афифе Жале“, създадена от застрахователна компания Япъ Креди Сигорта. Наградата се дава всяка година на театрални актьори.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Yalçın, Soner. Kokain tutkusunun yok ettiği ünlü karı koca. // Хюриет, 24 юни 2007. Посетен на 20 май 2013.
  2. а б в г д е ж з и Afife Jale. // İstanbul Kadın Müzesi. Посетен на 21 май 2013. (на турски)
  3. а б в г д Afife dans ediyor. // Хюриет, 12 декември 1998. Посетен на 21 май 2013. (на турски)
  4. Yazar Nezihe Araz öldü. // Сабах, 26 юли 2009. Посетен на 21 май 2013. (на турски)
  5. Afife jale (1987). // IMDb. Посетен на 21 май 2013.
  6. Kilit (2008). // IMDb. Посетен на 21 май 2013.
  7. Müjde Ar, yine Afife Jale’nin izinde. // Хюриет, 12 октомври 2007. Посетен на 21 май 2013. (на турски)
  8. а б The Living Composer Project-Erdener, Turgay. // Composers 21. Посетен на 21 май 2013.
  9. "Afife" balesi 14 yıl aradan sonra yeniden sahnede. // Хюриет Kültür Sanat, 6 ноември 2012. Посетен на 21 май 2013. (на турски)
  10. Ertan, Özlem. Dansçılar, Afife Jale’yi anlatıyor. // Тараф, 29 ноември 2012. Посетен на 21 май 2013. (на турски)
  11. Nereden Sevdim O Zalim Kadını.... // Милет, 13 април 2004. Посетен на 21 май 2013. (на турски)
  12. 'Islah Evi' Afife Jale Sahnesi'nde!. // Милиет, 2 януари 2013. Посетен на 21 май 2013. (на турски)
  13. Afife'yi hafife alma. // Хюриет, 27 април 2013. Посетен на 20 май 2013. (на турски)