Афоня
 | Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Афоня | |
| Афоня | |
 | |
| Режисьори | Георгий Данелия |
|---|---|
| Сценаристи | Александър Бородянски |
| В ролите | Леонид Куравльов Евгений Леонов Савелий Крамаров Владимир Басов Николай Гринко |
| Музика | Маисей Вайнберг |
| Оператор | Сергей Вронски |
| Филмово студио | Мосфилм |
| Премиера | 1975 г. |
| Времетраене | 87 мин. |
| Страна |  СССР |
| Език | руски |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Афоня в Общомедия | |
„Афоня“ е съветска трагикомедия от 1975 г., режисирана от Георгий Данелия. Лидерът на наема през 1975 г. – 62,2 милиона зрители.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Афанасий Николаевич Боршов, своенравният водопроводчик, когото всички наричат Афоня (Леонид Куравльов), и неговият приятел Федул (Борислав Брондуков) са заети не с работа, а с намиране на повод за пиене. За работата си Афоня взема подкупи от жителите на района, в който работи.
В една бирария той среща мазача Николай (Евгений Леонов), напива се и се прибира. На следващия ден той вече не си спомня вчерашния си „партньор“.
По време на разпределението на стажанти от Професионалното техническо училище, майсторът на ЖЕКУ Вострякова (Валентина Тализина) не привързва стажантите към Атос, страхувайки се, че той ще бъде лош пример за тях. Афоня все още моли за стажанти. След като работят с него един ден и виждат методите му на работа, стажантите сами се отказват от него.
На следващия ден мазачът Коля е изгонен от къщата от жена си и той се премества при Боршчев за дълго време.
На танците Афоня случайно среща младо момиче Катруся Снегирьова (Евгения Симонова), но той не ѝ обръща внимание. След като танцува, той се бие с хулигани. Катя се обажда в полицията.
Катруса харесва Афоня, но той не го забелязва.
При друго обаждане Боршчев среща Елена (Нина Маслова) и се влюбва в нея. Той подмамва местния астроном (Готлиб Ронинсън) да замени финландската стоманена мивка, която имаше, с домашна чугунена. Монтира финландска мивка в Елена. В сънищата си Афоня се вижда като съпруг на Елена и вижда семейна идилия с куп деца.
За постоянно пиене, отсъствия и битки Боршчев беше предложен да бъде уволнен на срещи на отбора. Освен това му е поставено условие да върне финландската черупка на мястото ѝ. Афоня носи порцеланова мивка с цветя на Олена, за да я смени още веднъж. Елена се прибира вкъщи с шумна компания и се държи по такъв начин, че на Афони става ясно: тя има свой собствен живот сред модни и богати мъже, а той е просто водопроводчик.
Афоня изпада в депресия, отива с Федул на ресторант и там е тъжна. Пиенето на алкохол не спасява от депресия. Прибира се при Катруси Снегирева и остава с нея до сутринта. Пиян, Афоня предлага брак на Катруса, тя го приема на сериозно.
Тогава Афоня решава да отиде на село, при леля си Фроси (Раиса Куркина), която го е отгледала. Той пристига в селото, среща приятеля си Егоза (Савелий Крамаров) и заедно с него изпращат телеграма до града, че напуска работата си и дава апартамента под наем. Едва след това научава, че леля Фрося е починала преди няколко години.
Депресията на Афони се влошава. Изгубил е всичко, няма къде да отиде. Съседът чичо Йехор (Николай Гринко) пристига и дава на Афона своето наследство – спестовна сметка на негово име, документи за къщата, оставени му от леля Фросея, и писма, които леля му е написала на себе си от негово име. Афоня отива в пощата и се опитва да се обади на Катруса Снегирева на прекрасния номер 50502 или, както казва самият Афоня, „два и половина“. Казват му, че Катя си е тръгнала. Афоня отива на летището. Не го интересува къде да лети и какво ще му се случи. И в момента, когато Афоня вече вървеше към самолета, Катя пристига на летището с куфар. Тя казва: „Афоня! Някой ми се обади, помислих, че си ти..."
Създатели[редактиране | редактиране на кода]
- Сценарий: Александър Бородянски
- Продукция: Георги Данелия
- Оператор: Сергей Вронски
- Художник: Борис Немечек
- Композитор: Моузес Вайнберг
- Диригент: Емин Хачатурян
В ролите[редактиране | редактиране на кода]
- Леонид Куравльов – Афанасий Николаевич Боршчов (Афоня), водопроводчик
- Евгения Симонова – Екатерина Снегирева, медицинска сестра
- Евгений Леонов – Николай, мазач
- Савелий Крамаров – „Егоза“, тракторист, приятел на Афоня от детството
- Нина Маслова като Елена Орлова, жена от 139-ия апартамент"
- Алексей Ванин като Иван Орлов, съпругът на Елена
- Борислав Брондуков – Федулов (Федул), товарач, другар по пиенето на Афоня
- Игор Боголюбов – приятелят по чашка на Федул
- Валентина Тализина – Людмила Ивановна Вострякова, бригадир на ЖЕК
- Николай Парфенов – Борис Петрович, председател на местния комитет
- Нина Русланова – съжителка на Афоня
- Готлиб Ронинсон – астроном („Архимед“), служител на планетариума
- Татяна Распутина – Людмила, момиче с огромен бюст на танца
- Раиса Куркина като леля Фрося, леля Афоня
- Николай Гринко в ролята на чичо Егор Лещев, съсед на леля Фрося
- Николай Грабе като Владимир Николаевич, ръководител на жилищния офис, съсед на Афоня
- Владимир Басов – Владимир Иванович, служител на ЖЕК
- Раднер Муратов – Марат Рахимов, ключар, служител в жилищния офис
- Михаил Светин като Воронков, шофьор на жилищна служба, роднина на Федул (озвучен от друг актьор)[1]
- Пьотър Любешкин – Чичо Павел Шевченко
- Генадий Ялович – театрален режисьор
- Александър Потапов – служител на ЖЕК
- Татяна Тетерина като Лещева, телефонистка в селото (озвучена от Наталия Гурзо) [2]
- Тамара Совчи – касиер в столовата
- Юсуп Даниялов – съжител на касиерката на столовата
- Михаил Васков – старшина на полицията на летището
- Александър Новиков – хулиган с брада („козел“) (не в кредитите)[3]
- Чулпан Валишина – певица в ресторант (нерегистрирана)[4]
- Маргарита Рассказова – пеещо момиче на летището
- Виктор Крючков като Трофимич, товарач в магазин
- Владимир Пучков – един от групата ученици от ПТУ, стажант
- Галина Белинская – съседка на Афоня с диня
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1976 г. – специална награда на IX Всесъюзен филмов фестивал в Фрунзе[5].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Михаил Светин. Разговоры по телефону. М., Арт-Пресс. ISBN 5-7805-1072-2. с. 124, 217.
- ↑ Татьяна Тетерина // Архивиран от оригинала на 2022-09-20. Посетен на 2022-09-20.
- ↑ Александр Новиков // Архивиран от оригинала на 2022-09-20. Посетен на 2022-09-20.
- ↑ Чулпан Валишина // Архивиран от оригинала на 2022-09-20. Посетен на 2022-09-20.
- ↑ КИНО: Енциклопедичен речник, главен редактор С. И. Юткевич, М. " Съветска енциклопедия", 1987 г., стр. .82
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- «Афоня» на сайте „Энциклопедия отечественного кино“
- «Афоня» бесплатный онлайн просмотр в „Золотой коллекции Мосфильма“ на сайте „mosfilm.ru“
- Обзор Сергея Кудрявцева в „3500 кинорецензий“