Направо към съдържанието

Афоня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Афоня
Афоня
РежисьориГеоргий Данелия
СценаристиАлександър Бородянски
В ролитеЛеонид Куравльов
Евгений Леонов
Савелий Крамаров
Владимир Басов
Николай Гринко
МузикаМаисей Вайнберг
ОператорСергей Вронски
Филмово студиоМосфилм
Премиера1975 г.
(Съветски съюз)
Времетраене87 мин.
Страна СССР
Езикруски
Външни препратки
IMDb Allmovie
Афоня в Общомедия

Афоня“ е съветска трагикомедия от 1975 г., режисирана от Георгий Данелия. Най-гледан филм през 1975 г. – 62,2 милиона зрители.

Афанасий Боршчов (Леонид Куравльов) живее в едностаен апартамент и работи като водопроводчик. Афоня и неговият приятел Федул (Борислав Брондуков) са заети не толкова с работа, колкото с намиране на поводи за пиене. За работата си Афоня взема подкупи от жителите на района, в който работи, и като цяло живее добре.

В една бирария той среща бояджията Николай (Евгений Леонов), двамата се напиват и се прибират заедно. Жената, с която Афоня живее, вдига скандал, защото е пропил заплатата си и изгонва Коля. Разочарована от Афоня, тя му удря плесница и го напуска.

По време на разпределението на стажанти от Професионалното техническо училище, майсторът Людмила Вострякова (Валентина Тализина) не прикрепва никого към Афоня. Той измолва да му изпратят двама стажанти, но те, след като работят с него един ден и виждат методите му на работа, сами се отказват от него.

На следващия ден бояджията Коля е изгонен от своя дом от жена си и пристига при Афоня, с молба да поживее при него известно време. Афоня го приема, макар че в началото не може да си спомни от къде се познават. Оправдава си, че бърза за събрание и излиза, а всъщност отива на танци.

Там той се запознава с медицинската сестра Катя Снегирьова (Евгения Симонова). На "дами канят" тя танцува с него, но той не ѝ обръща особено внимание, защото си е харесал друга - Людмила. Афоня кани Людмила у тях "на чай", а на Коля се обажда по телефона да отиде да спи във ваната. Но той така и не стига до вкъщи, защото по пътя се сбива с хулигани, с които се е спречкал по време на танците. Катя става свидетел на боя и се обажда в полицията.

Докато Афоня е в милицията, започва силен дъжд. Прибирайки се вкъщи, той вижда, че Катя, цялата мокра, го чака. Той я кани у тях, за да се стопли. А тя му разказва, че го познава отдавна, понеже е играл с брат й в ученическия волейболен отбор. Афоня не си спомня, но кавалерски я кани да преспи при него. Дъждът е спрял и Катя си тръгва.

В скоро време мислите на Боршчов са заети с Елена (Нина Маслова), при която отива за поредния ремонт и се влюбва в нея от пръв поглед. В мечтите си то се вижда като съпруг на Елена и с куп деца. Търсейки повод за нова среща, Афоня поставя в кухнята й нова стоманена мивка, която взима с измама от дома на местния астроном, а на него дава стара чугунена.

В същото време Катя се опитва да му привлече вниманието: "Афанасий, някой ми е звънил, помислих, че може да сте вие..."

За постоянно пиене и заради сбиването, на поредното събрание предлагат Боршчов да бъде уволнен, но в края на краищата е наказан със "строго мъмрене". Неговият началник в среща на четири очи му поставя условие да върне финландската мивка на собственика й. Афоня не се притеснява от заплахата за уволнение. Той отново отива при Елена и този път й носи порцеланова мивка на цветя, за да я смени още веднъж. Елена се прибира вкъщи с шумна компания и Афоня разбира, че тя е омъжена и нейният живот е сред модни и богати хора, а той е просто любезният водопроводчик, когото наричат "Крокодила Гена".

Афоня изпада в депресия и отива с Федул на ресторант, опитвайки се да се забавлява. Но пиенето на алкохол не помага. Той отива при Катя и й предлага брак. Остава да спи при нея, а на сутринта се извинява, оправдавайки се, че е прекалил с алкохола. Вкъщи Коля му съобщава, че се прибира при съпругата си.

Афанасий решава кардинално да промени живота си. Заминава с подаръци на село при леля си Фрося (Раиса Куркина), която го е отгледала, след като родителите му са загинали във войната. Той пристига в селото, среща приятеля си с прякор Егоза (Савелий Крамаров) и заедно с него изпращат телеграма до града, че напуска работата си и дава апартамента под наем. Едва след това научава, че леля Фрося е починала преди година, без да дочака любимия си пременик.

Депресията на Афоня се влошава. Изгубил е всичко, няма къде да отиде. Съседът чичо Егор (Николай Гринко) дава на Афоня наследството от леля му – спестовна сметка на негово име с 87 рубли, документи за къщата и писма, които леля му е писала сама на себе си от негово име. Афоня отива в пощата и се опитва да се обади на бърза помощ, където работи Катя Снегирьова. Отговарят му, че Катя е заминала. Афоня отива на летището, решавайки да замине някъде, все едно къде. Спира го старшина от милицията за проверка на документите. Усъмнява се, че документите не са негови - жизнерадостният Афоня от снимката няма нищо общо със сегашния. Боршчов с усилие се усмихва, за да докаже, че е дой.

Когато Афанасий върви към самолета, чува познат глас. Обръща се и вижда Катя с куфар в ръката. И чува познатат фраза: "Афанасий, някой ми е звънил, помислих, че може да сте вие..."

Край на разкриващата сюжета част.
  • Сценарий: Александър Бородянски
  • Продукция: Георги Данелия
  • Оператор: Сергей Вронски
  • Художник: Борис Немечек
  • Композитор: Моузес Вайнберг
  • Диригент: Емин Хачатурян
  1. Михаил Светин. Разговоры по телефону. М., Арт-Пресс. ISBN 5-7805-1072-2. с. 124, 217.
  2. Татьяна Тетерина // Архивиран от оригинала на 20 септември 2022. Посетен на 20 септември 2022.
  3. Александр Новиков // Архивиран от оригинала на 20 септември 2022. Посетен на 20 септември 2022.
  4. Чулпан Валишина // Архивиран от оригинала на 20 септември 2022. Посетен на 20 септември 2022.
  5. КИНО: Енциклопедичен речник, главен редактор С. И. Юткевич, М. " Съветска енциклопедия", 1987 г., стр. .82