Ахароним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ахароним (на иврит: אחרונים, „последни“) са водещите равини и законоучители в еврейското право след епохата на рашоним, приключила с написването на „Шулхан арух“ през 1565 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Времеви показател на ахаронимите в историята на юдаизма