Ахароним

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ахароним (на иврит: אחרונים, „последни“) са водещите равини и законоучители в еврейското право след епохата на рашоним, приключила с написването на „Шулхан арух“ през 1565 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) Статия Ахаронимите в Електронната еврейска енциклопедия
Времеви показател на ахаронимите в историята на юдаизма