Гаони
Гаоните (на иврит: גאונים, „гордост“ или „величие“) са ръководителите на двете еврейски талмудически академии във Вавилония през VI-XI век. Те са приемани за духовни лидери (за разлика от светските екзиларси) на еврейските общности по целия свят през този период.[1]
Гаоните играят важна роля в предаването на Тората, преподават Талмуда и дават авторитетни тълкования по въпроси, които не са засегнати в него.[2]
Съвременна употреба на термина
[редактиране | редактиране на кода]В модерния иврит думата гаон означава "гений". Това се дължи на репутацията на гаоните в религиозните еврейски среди.[3][4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]| Времеви показател на гаоните в историята на юдаизма |
|---|
Тази статия, свързана с философия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.