Бадуарий
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Бадуарий.
Бадуарий (Baduarius; + 576 г.) e източноримски (византийски) аристократ, зет на византийския император Юстин II (упр. 565 – 578).
Син е на генерал Бадуарий, активен в Малка Скития през 528 г.
Бадуарий става на 14 ноември 565 г. куропалат и е издигнат в патрициански ранг.
През 566/567 г. е с войската на Дунав в Мизия и Малка Скития и се бие против гепидите, лангобардите и аварите. Той е вероятно magister militum per Illyricum. През 573 г. е comes stabuli. През 576 г. Юстин II го изпраща в Италия да се бие с лангобардите, но е победен и убит в битка.[1]
Женен е за Арабия, дъщеря на Юстин II и е баща на Фирмина.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Cawley, Charles, BADUARIUS, died 576, Medieval Lands, 2010-03-10
- Martindale, John R.; Jones, A.H.M.; Morris, John (1992), The Prosopography of the Later Roman Empire – Volume III, AD 527 – 641, Cambridge University Press, ISBN 978-0521201608
- Shahîd, Irfan (1995), Byzantium and the Arabs in the sixth century[неработеща препратка] Volume 1. Dumbarton Oaks. ISBN 978-0-88402-214-5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Profile of Baduarius in the Prosopography of the later Roman Empire
- Chapter on Arabia, Baduarius' wife, in Byzantium and the Arabs in the sixth century
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Johannes von Biclaro: Iohannis Biclarensis chronicon. In: Carmen Cardelle de Hartmann (Hrsg.): Corpus Christianorum, Series Latina Bd. 173A, Turnhout 2001.