Барбариго
Барбариго (на италиански: Barbarigo) е знатна италианска фамилия от Триест, преместила се във Венеция от средата на XI век. Представителите ѝ заемат важни обществени постове, включително два пъти са избирани за дожове.[1]
Произход и история
[редактиране | редактиране на кода]Според семейното предание родоначалник на рода е Ариго, който удържал победа над сарацините през 880 г. и си направил от брадите на повалените врагове венец, с който триумфално се завърнал в семейните владения. Именно от тази случка идва впоследствие и фамилното име (от итал. barba - „брада“).[2]
Родът дава двама епископи, трима кардинали, един патриарх на Венеция, двама дожове, много военни. Сред членовете на фамилията е генерал Агостино Барбариго, който в битката при Лепанто през 1571 г. срещу османците умира, прострелян с отровна стрела в окото.[2] Тялото му е съхранено в манастира на град Чертоза ди Павия.
По-известни представители на фамилията
[редактиране | редактиране на кода]- Марко Барбариго – 73–ти дож на Венеция;
- Агостино Барбариго – 74–ти дож на Венеция;
- Агостино Барбариго (адмирал) – герой от битката при Лепанто;
- Грегорио Барбариго – кардинал, канонизиран от Католическата църква
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Spagnuolo, Cristoforo Tentori. Saggio sulla Storia Civile, Politica, Ecclesiastica e sulla Corografia e Topografia degli Stati della Reppublica di Venezia ad uso della Nobile e Civile Gioventù. — Венеция, 1785.
- ↑ а б Bettinelli, G. Dizionario Storico-Portatile Di Tutte Le Venete Patrizie Famiglie. — Венеция, 1780.