Белезникав лъжесалеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белезникав лъжесалеп
Pseudorchis albida, Vitosha mountain.jpg
Белезникав лъжесалеп в Природен парк Витоша
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Orchidaceae Орхидеи
род: Pseudorchis
вид: Pseudorchis
albida
Белезникав
лъжесалеп
Научно наименование
Уикивидове Pseudorchis albida
Á.Löve, 1969
Белезникав лъжесалеп в Общомедия

Белезникавият лъжесалеп (Pseudorchis albida) е многогодишно грудково тревисто растение от род Лъжесалепи (Pseudorchis). Наред с белезникавия лъжесалеп, единственият друг вид в рода е Фривалдиевият лъжесалеп (Pseudorchis frivaldii).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Стъблото достига на височина до 10 – 30 cm. Цветовете са бели или бледозелени, състоящи се от шест околоцветни листчета, едно от които образува триделна устна. Периодът на цъфтеж в България е от май до август.[1]

Според проучване на популацията от белезникав лъжесалеп във Великобритания, през година, а понякога и през две, от грудката израства стъбло, което цъфти. Опрашването се извършва от пеперуди от семейства Pyralidae и Pterophoridae, вероятно привлечени от сладката миризма на растението. crepuscular pyralid and pterophorid moths[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Белезникавият лъжесалеп вирее във влажни ливади с хвойна и клек. Разпространен е на териториите на Европа, Западен Сибир и Гренландия.

В България се среща на надморска височина от 1200 до 2700 метра в районите на Стара планина, Витоша, Славянка, западните погранични планини, Пирин, Рила и Родопи.[1]

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Белезникав лъжесалеп, Българската флора онлайн
  2. Biological Flora of the British Isles: Pseudorchis albida (L.) Á. & D. Löve, Jana Jersáková, Tamara Malinová, Kateřina Jeřábková, Stefan Dötterl, Journal of Ecology, Volume 99, Issue 5, September 2011, Pages 1282 – 1298, DOI: 10.1111/j.1365-2745.2011.01868.x