Бел Ами

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бел Ами
Автор Ги дьо Мопасан
Първо издание 1885 г.
Флаг на Франция Франция
Оригинален език френски
Жанр Литературен реализъм

„Бел Ами“ е вторият роман на Ги дьо Мопасан, публикуван през 1885. В нея се разказва историята на журналиста Жорж Дьороа. В нея се развива темата за разпада на нравите в Париж през 19 век. В сюжета на романа е интерпретиран и просвещенският мотив за преминаването от по-ниско към по-високо стъпало, за изкачването по стълбицата на общественото положение, като заедно с това се преплита и мотивът на прелъстяването. Новелата ,,Бел Ами" – Красив приятел – разглежда естествен път за обществено издигане чрез ползване на дами от тогавашното френско общество.

В романа почти не присъства авторът. Има поява на нов герой, който иска на всяка цена да завладее Париж.

Творческа история на творбата[редактиране | редактиране на кода]

През 1880 г. Мопасан работи като хроникьор в два парижки вестника, пише поезия и новели и от три години мечтае да създаде роман. Един от неговите весели приятели- Хари Алис- споделя, че замисълът е бил нахвърлян за приказка в наетата лятна къща в Сартувил край реката, в спомени за репортерския труд и разнообразни случки. Повечето от персонажите имат прототипове в журналистически среди. Сред писателските среди се твърди, че в образа на Бел Ами може да се открие подофицер, обичан от читателките на вестник „Жил Блас“-Рьоне Мезбоа, барон Тусен. Имал е репутация на използвач, на човек, който е умеел да използва жените да пишат вместо него. Едно от изданията на романа е посвещение на г-жа Б. „С почит от самия Бел Ами“, Ги дьо Мопасан.

Сюжет на романа[редактиране | редактиране на кода]

Изграден е върху възхода на един провинциален младеж Жорж Дюроа, който от дребен репортер се издига до депутат и политик, възползвайки се от виталността на своята хубава външност и въздействието върху жените. Това не е новост. Мотивът за прелъстителството има своите литературни шедьоври в образите на Дон Жуан и Казанова. Еротичността на парижките нрави занимава още просветителите и то ранните представители(Ален Люсаж, Пиер дьо Мариво, Дени Дидро), силно вълнува и Балзак.

Жорж Дюроа за около две години изминава пътя от дребен канцеларски чиновник до сръчен репортер, който се възползва от приятелството си с редактора Шарл Форестие, заема мястото му в семейството му като съпруг и съответно като „ученик“ на умната и интелигентна г-жа Форастие, която диктува статиите и дописките. Поддържа апетита си към жените чрез любовните връзки с темпераментната лудетина г-жа дьо Марел, която го покварява и става съучастница в неговия подчертано конформистки начин на живот.В ескалацията на завоеванията му най-важна роля имат жените. Те не са просто компенсации в дребните несполуки на професията, а предават завоевателната енергия на домогващия се парвеню до социалните върхове в обществения и политически живот. Дюроа прелъстява съпругата на собственика на вестника г-н Валтер, възползва се от нейната невиност, за да разбере машинациите във високите политически етажи, разтурва неудобния за него брак с Мадлен, отвлича младата дъщеря на Валтер Сюзан, за да създаде семейство, напълно изгодно за неговия му старт към политиката.

Особености на романа[редактиране | редактиране на кода]

Тя е центростремителна, динамична и разгъната на широк социален фон.В първия си пласт произведението следва линията на психологизъм и обективизъм. Младият човек с посредствено образование отначало има ясна преценка за своите скромни възможности. Способен е на дребни жестове на благородност, не е чужд и на лукаво и самодоволно себевглеждане. Мопасан разточително описва външния му вид, спирайки се на един съществен символ на мъжествеността- мустаците. За епохата те кондензират чувствеността и определят границите на еротичното:"Мустаците му се къдреха над устните, бухнали, гъсти, хубави, червеникаворуси, с по-светъл оттенък към щръкналите краища".На друго място описанието на мустаците психологизира натурата на героя по-задълбочено, акцентирайки агресивността на Дюроа:"...засукани, остри като игли, заплашителни, огромни, наперени, влюбчиви, дръзоверни." Тази външност читателите и съвременниците на Мопасан често отнасят към самия автор.

Във фокуса на повествованието Дюроа е една активна фигура, която носи чертите на определен обществен тип, продукт на епохата. Индивидуалността се проявява в конкретните актове на поведението му, но в повтаряемостта на тези актове вътрешната същност на героя непрекъснато заявява онова, което е усвоила от другите, от опитните в надпреварата за власт и богатство.

В света на разпад на човешките ценности жените имат безкрайна значимост.В живота на писателя те придобиват доминиращ смисъл. Бащата на писателя Густав е дискредитиран в семейството от буйната и властна майка, която до края на живота на твореца не изпуска юздите на неговия личен и професионален живот.В очите на двамата синове тя е знаеща, можеща, осигуряваща в голяма степен светските и професионалните контакти, тя наставлява и направлява. Въпреки крехкото си невротично здраве Лор създава у Мопасан зависимост, съобразност на вкусовете. Жените в романа носят своите индивидуални отклици, но всяка от тях прибавя с поведението си нещо към общия портрет на определен поведенченския тип за епохата и пола. У жените като символ на чувствеността е посочена косата:"очарователен облак", „бухнали къдрави коси“, „коси като на луксозни кукли(Сюзан Валтер)“, „коси, вдигнати във висока прическа“, „малки къдрици, разрошени в леглото(г-жа Марел)“.

Дрехата също психологизира образите с точност на детайла, издава темперамента, вкусовете, чувствеността, манталитета на жената, първичността на инстинктите или съображенията на интелекта.

Образът на главния герой и донякъде образът на Валтер отразяват едно присъщо за натурализма излизане от смисловите пластове на обективизма и психологизма в символичните пространства на романа, в ново ниво на обобщение. Заглавието „Бел Ами“ паратекстово предопределя един тип на човешко поведение. Хубостта ще бъде предопределена да отваря тайниците на човешката еротика, но подсъзнателно ще се ситуира в един широк социален плацдарм на пророци, които далеч надхвърлят интимността на страстите. Порочната допустимост на наглостта като стил за доказване и отстояване на чувствените и прагматични страсти у Дюроа направлява я в успешна посока етапите на „възхода“.

Романът „Бел Ами“ диалогизира с широка читателска аудитория, особено с тази, която възприема психологизма на школата на творците-натуралисти като градивен патос на отрицанието на подлостта и нравствения разпад на обществото. Енигматичното заглавие, свързано с наименование, дадено от едно преждевременно остаряло дете, универсализира антиестетичната същност на конфортизма в обществения и личен живот.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]