Бергара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бергара
Vergara
Bergara
Bergara 0001.jpg
Страна Флаг на Испания Испания
Авт. област Баска автономна област
Площ 75,97 km²
Надм. височина 110 m
Население (2014) 14 831 души
Кмет Хуан Хесус Алберди Ланда (БНП)
Основаване 1268 г.
Пощенски код 20570
20578 – 20580
Официален сайт www.bergara.es
Бергара в Общомедия

Бергара (на испански: Vergara; на баски: Bergara) е град, разположен в провинция Гипузкоа на Баската автономна област в северната част на Испания. Градът е признат официално през 1268 година.

По време на Просвещението „Кралското Баско дружество на приятелите на страната“ отваря Бергарския университет. В неговата химическа лаборатория братята Хуан Хосе и Фаусто Елюар откриват волфрама през 1783 година.[1] На 20 октомври 2018 година лабораторията, в която е направено откритието е обявена за историческо място на Европейското физическо дружество.


През 19 век след смъртта на краля на Испания, Фердинанд VII (1784 – 1833), четвъртата му съпруга Мария Кристина поема управлението на страната като регент на дъщеря си, бъдещата кралица Исабела II, с подкрепата на либералните сили. Братът на краля, дон Карлос де Молина (1788 – 1855), се обявява за законен наследник на трона. Той е против нападките срещу католическата църква и либералните настроения в Испания. Между двете фракции, известни като Кристинос (или Исабенинос) и Карлистите започва война. Кристинос подкрепяли правителството на кралицата Регент и либералите. Карлистите подкрепяли претенциите на дон Карлос де Молина, в резултат на което в баските провинции се води Първата карлистка война (1833 – 1840). Подкрепата не е била достатъчна и карлистите загубили войната. Наследниците на дон Карлос водят още две карлистки войни, но не успяват да победят.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Chemical Analysis of Wolfram and Examination of a New Metal, which enters into its Composition, By Don John Joseph and Don Fausto de Luyart , Translated from the Spanish by Charles Cullen, Esc. To which is prefixed A Translation of Mr. Scheele's Analysis of the Tungsten, or Heavy Stone; with Mr. Bergman's Supplemental Remarks, London, 1785, 67 pp.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]