Бернар Ноел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бернар Ноел
Bernard Noël
френски писател и поет
Бернар Ноел през 2008 г.
Бернар Ноел през 2008 г.

Роден
19 ноември 1930 г. (87 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Литература
Жанрове стихотворение, роман, есе
Бернар Ноел в Общомедия

Бернар Ноел (на френски: Bernard Noël) е френски писател, поет, литературен и художествен критик.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 февруари 1930 г. в Сен Женевиев сюр Аржанс, департамент Аверон, южна Франция.

За поезията му е характерна усложнеността на поетическото слово. Първата му книга със стихове „Очи-химери“ излиза от печат през 1955 г. Следват стихосбирките „Частите на тялото“ (1972), „Лицето на мълчанието“ (1967) и „Провалът на времената“ (1994).

През май 1969 г. публикува еротичния роман „Замъкът на Тайната вечеря“ (Le Château de Cène). Романът е отпечатан под псевдонима Юрбен д'Орлак (Urbain d’Orlhac). Носи му читателски успех и глоба съгласно съдебно решение, въпреки че в негова защита застават Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Жак Дерида, Филип Солерс и др. Ноел е автор и на романите „Първи думи“ (1973) и „Роман за Адам и Ева“ (1996).

Публикува и редица есеистични книги: „Бяла меса“, 1970, „Четене на Морис Бланшо“ (1973) и „Тринадесетте ипостаса на аза“ (1975).

Водещ е на есеистична библиотека в голямото френско издателство „Фламарион“. В същото издателство е отпечатан и съставеният от него „Речник на Комуната“ (1978). Ноел е автор и на книгата с репортажи „СССР, дотам и обратно“ (1980).

Като художествен критик публикува книгите „Рене Магрит“ (1976) и „Матис“ (1983).

На български език негов преводач е Николай Кънчев.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1967 г. Ноел получава наградата „Антонен Арто“, а през 1970 г. става лауреат на наградата „Гийом Аполинер“. През 1992 г. става носител на Голямата национална награда за поезия (Grand Prix national de la poésie). През 2010 г. печели и наградата „Роберто Ганзо“ (Prix Robert Ganzo)[1], а през 2011 г. наградата „Габриеле Д'Анунцио“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български
  • Ив Бонфоа / Бернар Ноел, „Един сън в Мантуа / Среща по средата на моста“. София: Наука и изкуство, 1989, 116 с.
За него
  • Claire Fourier, Bernard Noël ou Achille immobile à grands pas, suivi de Nonoléon par Bernard Noël, Jean-Paul Rocher éd., 2002

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Six prix littéraires remis au festival Étonnants Voyageurs de Saint-Malo. // Agence Bretagne Presse, 24 май 2010. Посетен на 23 април 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]