Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замъкът Грайзбах през 16 век

Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах (на немски: Berthold I von Lechsgemünd und Graisbach; на латински: Bertholdus comes de Lechesgemunde; * ок. 1180/1185; † сл. 10 август 1253) е граф на Лехсгемюнд (1192 – 1253) в Бавария и от 1205 г. граф на Грайзбах (днес част от Марксхайм).[1]

Той е син на граф Диполд фон Лехсгемюнд († 1 юли 1192) и съпругата му принцеса Агата фон Тек († сл. 1192), дъщеря на херцог Адалберт I фон Тек († сл. 1195).[2] Сестра му се омъжва за граф Фридрих IV фон Труендинген († 1253).

Графовете фон Лехсгемюнд са привърженици на кралете фон Хоенщауфен. Графовете фон Лехсгемюнд са могъщ франкско-баварски благороднически род през Средновековието, с първоначална резиденция в Марксхайм. Те управляват Зуалафелдгау от замъка им Лехсенд (Лехсгемюнд), намиращ се на река Лех. Регенсбургските търговци обаче разрушават 1248 г. замъка, понеже не са съгласни с техните мита. Графската фамилия се мести след това в съседния Грайзбах, днес част от Марксхайм, и започва да се нарича графове фон Лехсгемюнд-Грайзбах. През 1240 г. Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах основава и дарява манастир „Нидер-Шьонфелд“.

Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах умира сл. 10 август 1253 г. През 1327 г. умира внук му, последният мъжки представител на род Лехсгемюнд Гебхард III фон Грайзбах като епископ на Айхщет. През 1342 г. цялата собственост на графовете фон Лехсгемюнд попада на Вителсбахите.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах се жени за Аделхайд († 1223, погребана в манастир Кайсхайм). Те имат седем деца:[3] [4][5]

Бертхолд I фон Лехсгемюнд-Грайзбах се жени втори път сл. 1223 г. за Аделхайд († сл. 9 януари 1241/сл. 1242). Бракът е бездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Störmer: Lechsgemünd, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 32 f.
  • Tobias Weller: Die Heiratspolitik des deutschen Hochadels im 12. Jahrhundert. Köln, Böhlau Verlag, 2004, ISBN 3-412-11104-X
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 38.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 89.
  • Schwennicke Detlev: Europäische Stammtafeln Neue Folge Band I. 1, Vittorio Klostermann GmbH Frankfurt am Main 1998 Tafel 88

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]