Беседа:Ани Илков

Твърдения без източници

Премествам тук спорни твърдения без посочени източници (У:БОИ).

А. Илков е един от най-големите майстори на българската художествена словесност от кр. ХХ — нач. ХХІ в., стилистичен виртуоз на българския език. Неговата поезия често съвместява много умело необикновено трудно съчетаеми неща: лиричното с абсурдното, трагичното с комичното, драматичното — с външно отстранена съзерцателност и ирония, а изключително сложни употреби на езика — с привидно прости и дори примитивни форми, понякога имитиращи възрожденската книжовна култура. Мястото му в по-широкия контекст на българската литература и големите литературни течения от последните десетилетия изглежда трудно определимо, но все пак би могло да се каже, че творческият му път се развива от късния модернизъм на първите му стихосбирки („Любов към природата“, 1989; „Поля и мостове“, 1990) към ранния постмодернизъм на по-сетнешните („Изворът на грознохубавите“, 1994; „Етимологики“, 1996; „Зверовете на Август“, 1999). Фигуративно казано, Илков остава раздвоен между тези големи литературни школи, с единия крак в едното и с другия в неговото продължение (или отрицание). В известен смисъл той изобщо бележи прехода към постмодернизма в българската литература, или поне поезия.

Спас Колев 12:05, 15 януари 2007 (UTC)

Спасе, don't be stupid! --Спири / беседка 12:23, 15 януари 2007 (UTC)

Просто не познаваш темата

Всъщност има доста източници за това, но те са пръснати в различни периодични издания, често като част от статии или изказвания, посветени принципно на други теми, поради което цитирането им е ненужно, а в някакъв смисъл и невъзможно. Това е все едно да кажеш по кой източник вали дъжд, когато вали дъжд навън. Ами просто е така.

Всяко твърдение е в някакъв смисъл спорно, тези с определените източници също. Възгледът, изложен в тази статия, изобщо не е изненадващ в литературните среди в България. Биха се намерили хора, които да оспорят всяка негова част - и обикновено това са различни хора: едни биха оспорили едно, други друго, - но този възглед въпреки това остава до голяма степен представителен. Понеже става дума за жив автор, не можеш да очакваш за него подобно изкристализиране на оценките, каквото би могъл да имаш за Яворов или Вазов например - впрочем и те самите предмет на много спорове.

Да не би теб нещо да те притеснява Илков, може би по политически причини? А?

Ако ще махаш твърденията без източници, чудно защо не махаш това за името. Там кой е източникът?

Осакатил си статията с прекалено тесногръдата си редакция. Това е енциклопедия, а не упражнение в стерилност. Малко е просташка тая самоувереност, с която редактираш текстове, от чиято тематика едва ли разбираш нещо. Не се изживявай като цензор. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 85.130.13.23 (беседа • приноси) .

Вижте У:ПИ. --Спас Колев 13:29, 29 януари 2007 (UTC)

Ани

Мислите ли, че информацията за името е уместна тук?--Мико Ставрев 11:53, 2 февруари 2007 (UTC)

Така, на преден план, както беше - не. Няма ли начин да я дадем като нещо като бележка под линия? Поздрави. --Neva 12:25, 2 февруари 2007 (UTC)

Ми не знам - по-скоро е за евентуалната статия за Яни, чийто нейотиран вариант е.

Хайде - ако се появи страница за Яни, ще го препратим натам. Иначе мисля, че е хубаво да се уточни за произхода на името, защото е рядко за мъж и не е артистичен псевдоним, както може да изглежда. Само че да е по някакъв съответен начин, не като факт от биографията... --Neva 12:44, 2 февруари 2007 (UTC)

Добре - бележка под линия.--Мико Ставрев 12:45, 2 февруари 2007 (UTC)

Ей така се прави Уикипедия Поздрави! --Neva 20:43, 2 февруари 2007 (UTC)

Той наистина е такъв

Ани Илков наистина е един от най-големите майстори на българската художествена литература от наше време. Като махаш абзаца за неговото литературно значение, ти превръщаш това в нещо като статия за населено място - намира се еди къде си, наброява еди колко си души и пр. Тоест тъкмо специфичната причина, поради която си струва той да присъства в тази енциклопедия, я няма. Нелепо е под заглавието творческа дейност да посочваш пиесата, която е направил заедно с Г. Господинов, а да не посочваш много по-сериозния му принос като поет и един от първите български постмодернисти. Тъкмо това има значение, а не другото. Правиш го от тесногръдие, криворазбрана любов към фактологията и най-сетне вероятно чисто българското провинциално желание да се изживяваш като чорбаджия, който нещо се разпорежда - кое влиза и кое не. И разбира се самодоволството, което това просташко желание предизвиква. Началник един вид. Пълна нелепост е да се занимавате с името, а да пренебрегвате тъй наречената "творческа дейност" - какво тривиално, формално заглавие впрочем - на този човек. Той с нея е важен и с мястото си в българската литература, а не с пиесата с Г. Господинов и не с политическите си статии в "Седем". Остави на мира тази статия или я разшири, не я осакатявай с глупавите си хрумки. Разликата между мен и теб е, че аз знам какво говоря, а ти не знаеш и за това търсиш "източници". Не знаеш и това те прави неуверен. Или пък просто си търсиш повод да се направиш на важен, на селския чорбаджия. Ако е първото, не се бой толкова, няма страшно. Ако пък е второто, вземи се промени. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 85.130.20.136 (беседа • приноси) .

Ти може да твърдиш, че е един от най-големите майстори, а аз да твърдя, че е доста посредствен. И едното, и другото нямат никакво значение. Ако разполагаш с някакво научно изследване, в което да се казва нещо по въпроса, просто го цитирай. За политиката на Уикипедия по въпроса виж У:НГТ и У:ПИ. --Спас Колев 11:51, 2 март 2007 (UTC)

Има разлика и тя е важна. Какво ти казваш няма значение, а какво аз казвам има. Ти не разбираш нищо от това и едва ли си написал и един ред тук. Единственото, което правиш, е да махаш това, което аз съм написал, и да ми цитираш като някоя секретарка съкращения на документи, които сигурно ти помагат да се чувстваш важен администратор. По подобен начин не би имало значение какво аз казвам за Теорията на относителността на Айнщайн, но би имало значение какво казва някой физик. Ние не сме равни (нито еднакви) по нещата, които знаем. Ти дори не знаеш, че за жив автор, особено в България, е много трудно да се намерят т. нар. от теб "научни съчинения". Това са пълни глупости. Но след като аз съм си дал труда да напиша тази статия, сигурно имам известни основания. Това първо. И второ, в такива случаи е въпрос на добро възпитание известно уважение към възгледите на автора. Разбира се, че всичко може да бъде променяно, но това не премахва изискването за известно уважение към автора на статията и текстът, който той е написал. В противен случай ще останете без автори, една малка група шушумиги в свой малък свят, които са се затворили там, умиляват си се един на друг и се мислят важни. Вземай малко уроци от английската Уикипедия, ако знаеш езика и можеш да я четеш. Нищо там не се маха така лесно, и това е една от причините тя да има стотици хиляди статии и автори, а българската шушумигава глупост да е сто пъти по-малка. Всичко опира до такива неща.