Беседа:Белинташ

Това термин ли е, или определен географски обект. --The Engineer 09:28, 9 апр 2005 (UTC)

местност в Родопите, много красива при това -- Gregg ♣ беседа ♣ приноси ♣ 10:13, 9 апр 2005 (UTC)

Ясно, мерси. --The Engineer 10:22, 9 апр 2005 (UTC)

Белинташ или Беланташ

От Потребител беседа:Bandito --Спири / беседка 07:57, 2 септември 2007 (UTC)

Моля да обосновете всички промени от Белинташ на Беланташ според У:ПИ. --Поздрави, Петър Петров 06:19, 31 август 2007 (UTC)

От Потребител беседа:Петър Петров --Спири / беседка 07:57, 2 септември 2007 (UTC)

Още съм новак в Уикипедиа, така че нямам представа дали това е правилното място, където трябва да обясня промените които направих. Но все пак, ще обясня тук - БелИнташ е неправилното име на местността. БелЕнташ също. Хората са безразлични към това и питат " Какво значеине има дали ще казваме БелАнташ, БелЕнташ или БелИнташ?". Ами замислете се, ако да кажем се казвате "Иван", по същата логика, какво значение има дали ще ви казваме ИвЕн, ИвИн или ИвАн? Названието на местността идва от родопската диалектна дума "БелАн", която значи "Бял, Хубав" и турската "Таш" - "Камък". В превод името е Беля или хубавия камък. Книгите на Н. Боев са силно неверни. Знам това от сигурни източници, на които може да се има доверие, затова промених навсякъде, където успях названието. Поздрави --Bandito 14:11, 31 май 2008 (UTC) Симеон Кръстев

Здравей, Bandito. Първо ще те помоля да посочиш кои са тези „сигурни източници“ както за името Беланташ, така и за недостоверността на книгите на Боев. Внимавай да не изпаднеш в оригинални изследвания.

След това ще ти обърна внимание, че дори когато преименуваш статия и нанасяш съответната поправка в страниците, които сочат натам, все пак трябва да се съобразяваш и да не променяш чужди реплики (пример 1, пример 2), както и да не променяш макар и грешното според теб "Белинташ", когато то е част от заглавието на цитирана статия от вестник (пример 3). Благодаря за разбирането. --Спири / беседка 07:57, 2 септември 2007 (UTC)

Съжалявам, но не мога да цитирам източниците, преди да получа тяхното съгласие. Но дори когато ги цитирам ще изпадна в оригинагинални изследвания, защото знанията по въпроса на източника ми не са издавани. Ако нямате търпение докато получа разрешението им, или смятате, че щом е непубликуван, даден факт е недостоверен, ще върна промените, но рискувате мнението на компетентните лица, влизащи в сайта да се промени. --Поздрави Симеон Кръстев

Без посочване на източник твърдението е голословно. Това не значи, че не е вярно или напротив, просто означава че твърдението няма място в енциклопедията. Моля постарайте се да намерите достатъчно авторитетни източници, това е основен принцип на Уикипедия, а също кажете приблизителен срок в който ще го направите. Заради последното Ви изречение си позволявам да поясня, че ако някой не може да обоснове твърденията си по друг начин освен със „защото аз казвам така“, то компетентността на такъв съвпада с компетентността на масовия самозванец. --Поздрави, Петър Петров 11:46, 5 септември 2007 (UTC)

Разбира се, така е. До 20.09.07 ще имате имената на източниците

или статията в първоначалния и вид.

Поздрави --Bandito 14:11, 31 май 2008 (UTC)

До момента не са посочени източници, нито сте възстановил статията. Опасявах се, че така и ще стане. --Поздрави, Петър Петров 16:05, 24 септември 2007 (UTC)

Съжалявам, че не успях навреме да посоча източниците си. Ето, сега ще го направя. Тези сведения получих от Исторически музей - Асеновград. Самият г-н Боев, в една от книгите си, сам пише, че местното население нарича този скален феномен БелАнташ, но той, смятайки се за голям откривател, решава, че БелИнташ, както той го нарича, е сложно съставна дума с римски и турски произход, като "бели" има римски(латински)произход и означва военен. Според него, Вологес, един от беските жреци на Дионисий, призовал от камъка бесите на свещена война срещу римските легиони. Няма да продължавам да цитирам книгите на г-н Боев, но това е основната причина, според която той нарича камъка "БелИнташ" - "военен камък" или "камъка на войната". Задавам си въпроса защо г-н Боев вкарва буквата "Н", а не която и да е друга съгласна между "Бели" и "Таш". Още повече, римляните имат богиня на войната, наречена Белона. Защо да не бъде БелОнташ, или БелОнАташ. За това трябва да попитате него. Латинска топонимия в района на Асеновград не е констатирана. Г-н Боев се опитва да игнорира наличието на преобладаващия славянски елемент в Родопите от VІ в. насам, като отрича, че е възможно първата част от съсавната дума да има български произход. Това разбрах при разговор със археолога на музея в Асеновград.Поздрави --Bandito 14:11, 31 май 2008 (UTC)

Само дето частните разговори не могат да минат за проверими източници, още по-малко авторитетни такива. Просто потърси публикувана тази информация.

Съветвам те да се подписваш след съобщенията си в беседите. Това става чрез две тирета и четири вълнички (--~~~~), които при съхранение на редакцията сървърът превръща в препратка към потребителската ти страница и датата + часа на редакцията. Важи само за текущите редакции, не и със "задна дата". Можеш да използваш и бутончето с подписче -- предпоследното на първата лента с бутони, когато отвориш страницата в режим редактиране.

Казвам го понеже слагаш линк към потребителската страница на Bandito, слагаш отгоре името си, но реално пишеш като айпи 87.252.180.161 ... --Спири / беседка 14:09, 27 септември 2007 (UTC)

Така, този въпрос ми омръзна, но няма да се откажа. От Исторически музей - Асеновград обещаха да ми дадат публикации, които да цитирам, но мога ли да разчитам, че след като вече имате публикации, ще върнете промените които бях направил? Поздрави --Bandito 14:11, 31 май 2008 (UTC)

Аз искам да го подкрепя. Хората от тази област го наричат Беланташ или Беланташи. Понеже имам роднини там и знам. Също така му казват и Белинташ, но това го правят вече хората по-долу. --213.167.15.65 15:27, 9 ноември 2007 (UTC)

Може би ще се искате да обоснова промяната на беседата и добавянето на запетайки? Поздрави --Bandito 14:14, 31 май 2008 (UTC)

Вярно е, че са нужни източници. Но също така е вярно, че източниците могат и да подведат. Творенията на г-н Боев съм ги срещал и попрехвърлял и мнението ми е, че доста от твърденията му имат пожелателен характер (в смисъл, че той така иска да бъде). Доколкото ми е известно латинска (антична) топография в Асеновградско наистина не е засвидетелствана. А като човек поназнайващ (повече слушал) родопски диалект мога съвсем отговорно да заявя, че думата белият на среднородопски диалект звучи като бѐлан (бѐлън). И при всичките ми занимания с топонимия, никога досега не съм срещнал такова любопитно смесване на латинска (Белона?!, по скоро bella „война“) с турска (таш) дума. Но смесването на българска и турска дума е нормално за езика на помохамеданчените българи, каквито основно живеят (или са живели) наоколо. То и ние си използваме доста турцизми. За мен името си идва от Бѐлан (белият) таш (камък). Белан идва от тройния член в родопските диалекти: напр. кравата, краваса и кравана. Третото се използва когато обекта, за който се говори е далеч и няма пряка видимост с него. И тъй като, както казах, източниците са важни, привеждам източник: Костадин Ж. Костадинов (Чешмеджиев). Местните имена в Асеновградско. изд. Еко Белан, 1997 г. На 4 стр. пише: Научното изследване „Местните имена в Асеновградско“ е прието от Института за български език (секцията за българска ономастика и етнолингвистика) при БАН с протокол еди-кой си. Утвърден е за дисертация. Та в този труд на стр. 158 четем: „Бѐлън таш, висок каменист връх с останки от праисторическо селище И[зточно] 0,5 [км] Мост.[ово] - С членувано -н от бел, бял.“ Забележете, че дори е предадено като белЪн. Толкоз. --Peterdx 12:23, 18 септември 2009 (UTC)

Раздел

Първият абзац в раздел Свързаност с други археологически обекти е напълно достатъчен. Останалото съдържание трябва да се разбие в създаването на нови статии за обектите. Самите новосъздадени статии могат дали с вътрешна препратка или с пренасочване към основна статия в началото на раздела да направят връзката и осигурят информацията за четящия. --Izvora (беседа) 11:41, 30 юли 2014 (UTC)

Неточности в датировката!

На този етап от археологическите проучвания на обекта учените са склонни да смятат, че платото е започнало да се използва за култови дейности от древното население на Родопите още в V в.пр.Хр. Хипотезата им се подкрепя от откритите вертикални изсичания в скалите, които са датирани към каменно-медната епоха.

V век ??? Или V хилядолетие, разликата е... голяма.--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 212.36.7.133 (беседа) 07:35, 29 февруари 2016‎ (UTC)

"Незаконна постройка

Според мен текстът, отнасящ се за новопостроената сграда в подножието на хълма, няма място в тази статия. Доколкото аз знам, сградата си е напълно законна с редовни строителни книжа. Това, че някой смята друго и е подал жалба, не значи нищо. Важното е какво е решил съдът. А доколкото знам, няма решение, че постройката е незаконна. Така че е редно този текст да отпадне от статията. Да не говорим, че на практика няма и много общо с предмета на статията. -- ImmortalBG (беседа) 07:19, 31 август 2019 (UTC)

Може би има нужда информацията да бъде актуализирана. При бърз преглед например намирам статия Културното министерство виновно за хаоса под Белинташ. Според мен подобна информация не е неуместна в статията, стига да не е застъпена прекалено широко (но към момента по-скоро не е).
— Luchesar • Б/П 10:02, 31 август 2019 (UTC)