Беседа:Битка на Ножот

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Имената на убитите Милан Петров от Топлица и Димко Йованов от Прилеп срещани ли са в бг източник? Кой?--Станислав 09:34, 19 септември 2008 (UTC)[отговор]

Ако за известни толкова много имена на четници, защо не направим една таблица, в която да ги изредим всичките? Подпоручикъ 14:07, 19 септември 2008 (UTC)[отговор]

Защото това са статии по история в енциклопедия, а не статистически таблици. защото най-лесното е да лепнем имената на известните 176 + още ~ 45 местни четника. Ама това не са само имена, а хора. И си имат живот. И понякога е по-добре да се изчака малко, вместо да се бърза. Щото не е работата да ги има, а как да ги има. Кои са, кави са, от къде са, какво става с тях после ... и поне още 10 подробности. От тях има секретари на четите, има завърнали се, има останали - кой като войвода, кой като секретар, кой после убит, друг ранен, трети станал предател ... Защото като ти ги кача за 5 минути тук, като таблици, то после сите македонци ще почнат да използват избирателно. И да пишат глупости - тия са наши, а тия са бугараши. А когато се публикуват с цялата им история, то възможностите за манипулации стават много по-малки. Защото си има време за всичко. За това не ми се захващаше с тази статия - виж беседата при Тане Николов. Защото мешавицата е голяма и докато не се съпоставят няколко достоверни източника, то писаниците си остават полубелетристика, а не история. Защото Ст.Аврамов ги е напляскал едни ... и Силянов му се е предоверил .. и последващите са преписвали буквално ... дълга е. Има измислени дати, грешни имена - напр. така често споменаваният Атанас Попов даже не е Атанас. И не само той ... Петър Ацев не е с чета, а е само със секретаря си ...(пък там е една история - и тая на П.А., пък и секретаря му е за отделна статия) Поправих ти за Тодор Дочев статията - Дочев се прибира в Б-я през 1906г и в средата на юни влиза с Алабака, тогава е на Ножот - не е войвода, а е редовен четник ... В четата на Алабака има цял взвод от редовният български 3-ти арт.полк. Има и 20 души с униформа на редовна турска армия. От къде мислиш, че се снабдяват? Малчуганите, дето си ги писал войводи на Ножот, не са баш войводи - недисциплинирани ентусиасти, които излагат на риск освен живота си и живота на всички останали плюс тоя на стотици местни селяни ... Абе много има по тая тема - сега има статия за Ножот, ще има още ... като му дойде времето.--Станислав 16:06, 21 септември 2008 (UTC)[отговор]

Видях сега нещо: Писаното за Никола Булгуров и Благой Каратанасов е подвеждащо. Звучи, все едно са от четата на Алабака. Никола Булгуров е от четата на Михаил Чаков, а Благой е секретаря на Тане Николов. Пак стигам до писаното преди малко, по-горе - напр. Благой Каратанасов не е просто едно име, а цяла история. Има интересна история - като почнеш от вуйчо му, важна фигура движението. Раняват го много тежко месец след Ножот, когато убиват Гьоре Спирков. Схващаш ли сега, че не е въпросът само да изредим имената ...--Станислав 16:16, 21 септември 2008 (UTC)[отговор]

И още: цялата част, названа "Подготовка" бие на белетристика. Описаните действия са от деня преди сражението, а са поднесени все едно се развиват седмица преди това. На Ножот няма войводи. Войводите са на съвет и те решават да се изтеглят четниците от върха и да се даде срежението от други позиции. Куриерите, които и трябвало да ги преведат в други райони даже вече са били дошли. За т.н. Костурска чета - любима тема на македончетата, най-много ги обичат, даже им слагат думи в устите - "не сме дошли като някои да ядем печени кокошки, а кръв да леем", тъй били рекли и под кокошкояди съвременните макета визират "българите". Костурската чета не е баш от костурчани. Костурчани са дотолкова, доколкото войводата им е от Костурско и 16 души са с произход от там - синове на костурчани, живеещи обаче в София и в България. Обаче четата е от 40 души и там има от Хасково, Чирпанско, Кърклисейско, Одринско, Люлебургаско, Узункьоприйско, Първомайско, Малкотърновско, та чак от Силистренско ... И отново - това са хора, а не таблица с имена. Ако просто ги развяваме като имена и бройка, то някои другарчета или ще ползват само тази част, където открият буквичката М, като Македония или ще изманипулират нещата до степен, че си измисляме българското участие или пък например, че зорлем сме замъкнали "техните" хора, "во улога на великобугарскиот шовинистички царски режим". Ама когато след всяко име има по страница история с документи, то нещата стават сериозни. Само че всяка страничка се пълни бавно ...--Станислав 16:38, 21 септември 2008 (UTC)[отговор]

Добре де просто оправи това, което сметнеш за нужно. Ако си пуснал некъде вече текст за Ножот - автоцитирай се, така ще е най-добре.--Мико 17:01, 21 септември 2008 (UTC)[отговор]
За костурската чета, повече ще има в темата за костурски революционен район. Само малко време да я спиша, че засега нямам никакво. А за списъка, разбира се, че трябва да го има стига и да има достатъчно информация за всеки поотделно. Подпоручикъ 19:02, 23 септември 2008 (UTC)[отговор]

Петко Койчев[редактиране на кода]

Джинги, не знам какъв ти е източника, за Петко, ама по списъците си е пирдопчанин. Разбирам пристрастието ти към Панагюрище, ама истината ... Не вярвам Михаил Чаков да не е знаел от къде е секретарят на четата му. Щото Петко Койчев е негов секретар, на "Велешката" чета, а не е от "Костурската" на Христо Попцвятков(както е точното му име, а вярвам, че четниците му са знаели как е точното име и на войводата им), макар и често да го пишат от костурчани, поради факта, че е бил горе, на Ножот, в момента.--Станислав 09:18, 11 ноември 2009 (UTC)[отговор]

Силянов наистина пише Панагюрище, ако имаш източник за Пирдоп, давай го насам.:-) --Подпоручикъ (беседа) 04:48, 27 август 2012 (UTC)[отговор]
Част от имената на четниците, по-натам ще се занимая. --Подпоручикъ (беседа) 07:25, 3 септември 2012 (UTC)[отговор]

Брой на загиналите четници[редактиране на кода]

В Бръзицов, Христо. Някога в Цариград, Държавно издателство, 1966, стр. 269 пише „Ножот в Бабуна планина. В резултат на това 54 четници, в т. ч. и цялата чета на Атанас Попов, са унищожени, а акцията на четите — напълно провалена.“--Алиса Селезньова (беседа) 15:06, 2 ноември 2013 (UTC)[отговор]

Чувал е нещо Бръзицов, ама само е чувал. Такава чета няма, че даже такъв Атанас няма ... Акциите на четите на са провалени ... Абе, и тоз е един кафеджи-комитаджи. От това Славяни, том 21, Славянски комитет в България, 1965, стр. 39. може ли да получа сканче на страницата или поне кратък препис(ако е кратко), само за конкретния случай, или ако може статията, цялата?--Станислав (беседа) 15:57, 5 ноември 2013 (UTC)[отговор]
В момента не ми е подръка, но можеш да разцъкаш страницата от тук или направо тук - мисля, че горе-долу става да се разгледа (тоя 5000 аскер подозрителен пада обаче).--Алиса Селезньова (беседа) 00:42, 6 ноември 2013 (UTC)[отговор]
Фрагментарно съм го гледал вече ... Не ща тъй, искам всичко. Благодаря! Ако ти падне целия текст, пусни сламка.--Станислав (беседа) 11:11, 8 ноември 2013 (UTC)[отговор]