Имай предвид, че статията е създадена през 2007 г. и оттогава е имало възможност многократно да се индексира по погрешен начин. Като добавим това, че хората често правят сверка с БГ Уикипедия за различни имена и възприемат написаното тук и ето откъде би дошла разликата в резултатите.--Rebelheartous (беседа) 12:21, 26 април 2018 (UTC)[отговор]
Няма да е грешно, ако се чете както в абревиатурите НАТО или НАСА – като цяла дума. Но ако се чете буква по буква, вариантът е както е в момента. От Гугъл резултатите ми е трудно да преценя, тъй като не бях чувал компанията, затова следвам правописните правила.--Rebelheartous (беседа) 10:18, 27 април 2018 (UTC)[отговор]
И аз ги прочетох. Накратко, от първия (наръчника на преводачите) намирам за важни (и засягащи наболели наши проблеми) два момента: (1) Българската редакция в ЕК строго се придържа към правилото, че при означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви (освен в неофициални, ненаучни текстове), и (2) Когато читателят се очаква да идентифицира дадено географско място само или предимно с помощта на превеждания документ, за предпочитане е името да остане с оригиналното си изписване на латиница... Горните съображения могат успешно да бъдат приложени и при имената на хора и фирми. Винаги, когато целта на текста е недвусмислена и лесна идентификация (на даден обект), е препоръчително имената да остават с оригиналното си изписване на латиница. Като пример е посочено името (марката) LEGO – тези четири букви наистина са много по-разпознаваеми, отколкото „ЛЕГО“.
От втория документ (на проф. Пернишка): Авторката констатира, че днес „...на латиница се означават обикновено названия на компютърни програми, команди, търсачки в интернет и под.;... Ако в подобна практика имаше някаква система, свързана напр. с типичното латинско означение на марки, продукти, компютърни програми (хрематоними) и др., към което ползващият привиква и по-добре ги разбира, разпознава ги в обичайната им (латинска) форма, бихме се съгласили с такъв аргумент...“ И по-нататък подчертава, че в условията на настъпилото грандиозно цивилизационно развитие „...не може да се настоява, че всеки текст и означение трябва да бъде транскрибирано. Намирам, че трябва да се преодолее една закостеняла норма за повсеместно транскрибиране. Практиката отдавна я е отхвърлила. (И „Би Ей И“ съвсем не изглежда правилно, б. моя) Приемливи са психологическите съображения за по-лесно разпознаване на изписаните на латиница търговски марки или разновидности на продукти – технически, софтуерни или битови. Тези имена се възприемат всекидневно в магазините, по телевизионни реклами и в домашния ни бит... По-трудно бихме разбрали за какво става дума, ако видим на нашата азбука препаратите Вениш, Персил, Циф и т.н., марки като Нокиа, Панасоник и под.. Ето защо в този случай латиницата ми се струва по-приемливата азбука, когато те са върху опаковки и реклами... По-уместна е латиницата за по-голяма част от компютърния софтуер, при изписване на названия като e-mail, GSM, SMS, save, Google, MP-3, IСQ и мн. под. Според мен и в свързан кирилски текст те са по-приемливи на латиница.“ Авторката смята, че и при автомобилните марки е така: като имена на търговски продукти, на марки, латиницата и при тях е неизбежна.
И в двата текста намирам достатъчно подкрепа на правилото, че хрематонимите (научих нещо) трябва да се изписват в оригинал.--Zhoxy (беседа) 20:02, 9 май 2018 (UTC)[отговор]
Не извъртайте, не си измисляйте (що е то арабица?!), Алиса! Става въпрос, че трябва да забравим „закостенялата норма за повсеместно транскрибиране“, а в оригинал да пишем марки, продукти, фирми, компютърни програми. В края на краищата, нищо ново при нас – имаме стотици такива (ZTE, JYSK, CLC (група), BioWare и др., и др.). --Zhoxy (беседа) 14:24, 18 май 2018 (UTC)[отговор]
Повсеместно транскрибиране няма - Вие си измисляте, защото транскрибираме определени имена (включително на хора, срещу което и горе се изказахте в прав текст). Аз съм Ви цитирала.--Алиса Селезньова (беседа) 14:34, 18 май 2018 (UTC)[отговор]
Има повсеместно транскрибиране тук на хрематонимите (да не се повтарям, така ги наричат лингвистите, вж по-горе). Трябва да се откажем от тази практика. Не стана ли ясно?--Zhoxy (беседа) 14:48, 18 май 2018 (UTC)[отговор]
Не - абсолютно очевадно невярно. Никой не спори за биологичните видове например. Вие сте се заели с повсеместно латинизиране на имена, без оглед на чуждите аргументи, което е недопустимо.--Алиса Селезньова (беседа) 15:04, 18 май 2018 (UTC)[отговор]
Далеч не са само биологичните видове, много неща се пишат на латиница. Недопустимо е да ми вменявате несъществуващи грехове, не „латинизирам повсеместно имена“. За кой ли път: в случая твърдя само, че хрематонимите трябва да се изписват в оригинал, и това се подкрепя от изтъкнати лингвисти (наред с редицата други аргументи, които не само аз съм изложил в други дискусии).--Zhoxy (беседа) 16:07, 18 май 2018 (UTC)[отговор]
„Авторката смята, че и при автомобилните марки е така: като имена на търговски продукти, на марки, латиницата и при тях е неизбежна.“
Напротив (подчертаването е мое)...
„
Почти същото е с основните и популярни у нас марки автомобили. Те не са само търговски продукти, а в по-голямата си част са апелативизирани имена, побългарени с домашни граматични особености – не само модели като москвич, лада и под., и без друго написани на кирилица, но и употребяваните като нарицателни пежо, рено, порше, ягуар или като марки форд, хюндай, тойота, мерцедес, деу и т.н. В тяхната апелативна функция те следва да се изписват изключително на кирилица (както и всички други апелативи с подобен произход). За именуването на търговски продукти в магазините латиницата е неизбежна, но в езика на обикновената книжнина – преса, художествена или научна литература отново препоръчителна е кирилската им форма.
Съвсем не е „напротив“. Да върнем цитата малко по-назад и да прочетем по-внимателно (подчертаването е мое):
„
...Името на вида скенер (Comodo AV Scanner, б.м.) е редно да остане написано с латиница само като име на продукта..., но не и като апелатив „скенер“... Почти същото е с основните и популярни у нас марки автомобили. Те не са само търговски продукти, а в по-голямата си част са апелативизирани имена, побългарени с домашни граматични особености...
“
Така че: Авторката смята, че и при автомобилните марки е така: когато ги употребяваме като побългарени апелативи (нарицателни), тогава ги пишем на кирилица, с малки букви, но остават написани на латиница като имена на търговски продукти, на марки, тогава латиницата и при тях е неизбежна. Да, даже и в научната литература, като нарицателно, ще пишем пежо с малка буква, но като марка ще е Peugeot.--Zhoxy (беседа) 15:37, 26 май 2018 (UTC)[отговор]
